Читать «Кръстопътища по здрач» онлайн - страница 35

— Не е чак село, Катерайн — каза треперещата Сестра, — само три-четири схлупени рибарски къщурки, на цял ден път по суша надолу по реката. А оттук е още по-далече. — Надигна мокрите си поли и ги приближи към огъня. — Може и да намерим начин да пращаме съобщения в града, но вие двете сте нужни тук. Единственото, което спря Елайда да прати петдесет Сестри или повече, вместо само мен, беше трудността да се прекара дори само една лодчица по реката незабелязано, макар и на тъмно. Трябва да кажа, че бях изненадана, като разбрах, че изобщо има Сестри толкова близо до Тар Валон. При тези обстоятелства всяка Сестра, която е извън града, трябва да…

Тарна вдигна ръка и я прекъсна.

— Елайда не може дори да знае, че съм тук. — Катерайн затвори уста и се намръщи, вдигнала брадичка, но остави другата Червена да продължи. — Какви бяха заповедите й относно Сестрите в Дорлан, Наренвин? — Раджар се зае да оглежда усърдно дъските на пода пред ботушите си. Беше се сражавал в битки, без да му мигне окото, но само глупак можеше да иска да се навърта около спорещи Айез Седай.

Ниската жена се засуети още малко с полите си.

— Заповяда ми се да поема командата над Сестрите, които заваря тук — отвърна тя сковано, — и да направя каквото мога. — Въздъхна и пусна полите си, макар и неохотно. — Сестрите, които заваря тук под водачеството на Коварла. Но, разбира се…

Този път я прекъсна Катерайн.

— Никога не съм била под водачеството на Коварла, Наренвин, тъй че тия заповеди не ме засягат. Утре заран ще тръгна да ги намеря тези три-четири къщурки.

— Но…

— Достатъчно, Наренвин — рече с леден глас Катерайн. — Можеш да си уреждаш нещата с Коварла. — После изгледа посестримата си по Аджа. — Мисля, че можеш да ме придружиш, Тарна. В една рибарска лодка трябва да се намери място и за двете ни.

Тарна съвсем леко сведе глава, вероятно в знак на благодарност.

Приключили, двете Червени надигнаха дългите си наметала и се плъзнаха към вратата навътре в къщата. Наренвин ги изгледа сърдито в гръб и насочи вниманието си към Гавин. Лицето й се отпусна в подобие на спокойна маска.

— Имате ли вест от сестра ми? — попита той преди да си е отворила устата. — Знаете ли къде е?

Жената наистина беше уморена. Примига и той почти забеляза как оформя в главата си отговор, който няма да му каже нищо.