Читать «Кръстопътища по здрач» онлайн - страница 37

Там долу сред редките дървета се вдигаше голям стан. По протежение на пътя за Тар Валон войниците разтоварваха фургоните на обоза, копаеха нужници, вдигаха шатри и строяха навеси от храсти и клони, пръснати безразборно и с различна големина, като всеки лорд и всяка лейди държаха хората си струпани край себе си. Очакваха да се задържат дълго време на място. По коневръзите и размерите на лагера той прецени, че трябва да са около пет хиляди души, с двеста повече или по-малко — бойците; стреларите, налбантите, оръжейниците, перачките, коларите и всички други обичайни спътници на войската сигурно бяха два пъти по толкова и както обикновено си правеха стана най-отвън. Повечето такива хора си губеха времето да зяпат към хълма, на който стоеше Башийр, вместо да си вършат работата. Тук-там по някой войник също вдигаше глава, за да хвърли поглед към склона, но бързо го скастряха отново да се хваща на работа. Благородниците и офицерите, обикалящи на коне из стана, изобщо не се озъртаха на север, доколкото можеше да види Башийр. Една земна гънка ги скриваше от града, макар че от своя хълм той можеше да открои прошарените му със сребристо сиви стени. Градът, разбира се, знаеше, че са тук; тази заран сами бяха известили идването си с тръби и знамена тъй, че да бъдат видени от стените, но далече от обхвата на дългите лъкове.

Обсадата на един град, укрепен с високи здрави стени, които се изпъваха на повече от шест левги околовръст, не беше лесна работа, а в този случай се усложняваше и от Долен Кемлин, лабиринт от тухлени и каменни къщи и дюкяни, складове със слепи стени и дълги пазарища, разположен извън крепостните стени. Вдигнати бяха обаче още седем подобни на този лагери, пръснати около града по места, където можеха, да покрият всеки път, всяка порта, можеща да осигури по-сериозно излизане на войска. Бяха разпратили патрули и наблюдатели, промъкващи се из вече опразнените сгради на Долен Кемлин. Малки отряди сигурно щяха да могат да се промъкнат в града, може би с няколко товарни животни нощем, но недостатъчно, за да изхранят един от най-големите градове на света. Гладът и морът слагаше по-често край на обсадите, отколкото мечовете и обсадните машини. Единственият въпрос беше кого ще уморят първо — обсадените или обсаждащите.