Читать «Кръстопътища по здрач» онлайн
Робърт Джордан
Annotation
След публикуването на „Окото на света“, Колелото на времето на Робърт Джордан се превърна в световен бестселър № 1 и в един от най-популярните фантастични епоси на всички времена. Сега Колелото на времето отново се завърта и забележителното сказание, омагьосало цяло поколение читатели продължава.
Бягайки от Ебу Дар с похитената Щерка на Деветте луни, Мат Каутон разбира, че не може нито да я задържи, нито да я остави, че както Сянката, така и цялата мощ на империята Сеанчан са се впуснали в смъртоносна гонитба.
Перин Айбара иска да освободи жена си Файле, пленена от Шайдо, но единствената му надежда може да се окаже съюза с враговете. Може ли да остане верен на своя приятел Ранд и на себе си? Заради любовта си към Файле, Перин е готов да предаде душата си.
При Тар Валон Егвийн ал-Вийр младата Амирлин на въстаналите Айез Седай налага обсада на ядрото на силата на Айез Седай, но трябва да спечели бързо и с колкото може по-малко кръвопролитие, защото, ако Айез Седай не се обединят отново, в защита на света срещу Тъмния ще останат само ашаманите.
В Андор, Елейн Траканд се бори за Лъвския трон, който е неин по право, но е обкръжена от врагове и Мраколюбци, плетящи заговор за нейното унищожение. Ако се провали, Андор ще падне под властта на Сянката, а с него — и Преродения дракон…
„Кръстопътища по здрач“ е триумф на епическото сказание и великолепно продължение на една епохална поредица в жанра фентъзи.
Робърт Джордан
Пролог
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Епилог
РЕЧНИК
info
Робърт Джордан
Кръстопътища по здрач
„И това ще споходи племето човешко в дните, когато тръгне Тъмният лов: дясната ръка ще се заблуди, а лявата ще затрепери. И ще възлязат людете на кръстопътища по здрач. И всичко що е, било е и ще бъде, ще се крепи върха на меча, когато се сберат ветрищата на Сянката.“
Пролог
Проблясъците на Шарката
Родел Итуралд мразеше изчакването, макар много добре да знаеше, че това е основата на войнишкия занаят. Да изчакаш следващата битка, да изчакаш противника да се задвижи, да допусне грешка. Наблюдаваше зимния лес неподвижен, като дърветата. Слънцето се бе издигнало наполовина до най-високата си точка, но не топлеше. Дъхът му се сбираше на бяла пара пред лицето и заскрежаваше грижливо подстриганите мустаци и обшивката на качулката от черна лисича кожа. Радваше се, че поне е окачил шлема на седлото. Металният нагръдник задържаше студа и го излъчваше през палтото и всичките пластове вълна, коприна и лен отдолу. Дори седлото на Стрела беше студено на допир, сякаш белият кон бе от замръзнало мляко. Шлемът само щеше да размъти мозъка му.
В Арад Доман зимата беше настъпила късно, много късно, но отмъстително. От летния пек, задържал се неестествено дълго през есента, до разгара на зимата — за по-малко от месец. Листата, оцелели от лятната суша, бяха замръзнали преди да успеят да сменят цвета си и сега лъщяха на утринното слънце като странни, покрити с лед смарагди. Конете на двайсетимата ратници около него тъпчеха с копита в дълбокия до коляно сняг. Ездата дотук бе дълга, а ги чакаше още път, според това дали този ден щеше да свърши добре, или зле. На север се трупаха тъмни облаци. И без своя времегадател можеше да се досети, че още преди да се мръкне температурата ще падне рязко. Дотогава трябваше да намерят подслон.
