Читать «Кръстопътища по здрач» онлайн - страница 23

След като Кафявите се отдалечиха на безопасно разстояние, Мейдани отново подхвана доклада си, но млъкна само след няколко мига, когато точно пред тях една космата ръка се шмугна зад един от гоблените и го избута настрана. От прохода, скрит зад гоблена с яркоцветните птиченца от Потопените земи, лъхна мраз и от него заднешком в коридора изскочи едър тип, облечен в оцапано кафяво ратайско палто — дърпаше количка, натоварена с букови цепеници, която друг ратай в грубо палто тикаше отзад. Обикновени ратаи: никой от двамата нямаше Белия пламък на гърдите си.

При появата на двете Айез Седай мъжете припряно заоправяха гоблена и задърпаха количката към стената, като в същото време се опитваха да си направят поклоните, от което за малко не обърнаха товара, и се започна едно бясно ловене на падащи цепеници, съпроводено с поклони. Явно бяха очаквали да си свършат работата, без да се натъкнат на Сестри. Юкири винаги изпитваше съчувствие към хората, длъжни да мъкнат дърва и вода, и всичко останало, по слугинските рампи чак отдолу, но ги подмина намръщена.

Разговорът в движение не можеше да се подслуша и коридорите в общите отсеци изглеждаха подходящо място да остане насаме с Мейдани. Много по-подходящо от личните й покои, където всяка преграда срещу подслушване щеше само да оповести на всички в Сивия отсек, че тя обсъжда тайни и, още по-лошо — с кого ги обсъжда. В момента в Кулата имаше едва около двеста Сестри, брой, който Бялата кула можеше да глътне и да изглежда празна, а при положение, че всички страняха от останалите, общите отсеци трябваше да са пусти. Поне така си беше мислила.

Взела беше предвид слугите в ливреи, притичващи насам-натам да подрежат фитилите в светилниците и да долеят маслото, и по десетки още задачи, както и просто облечените ратаи, понесли на гърбовете си тръстикови кошове, пълни със Светлината само знаеше какво. Тези хора се разшетваха все в ранните часове, да подготвят Кулата за деня, но се кланяха и приклякваха припряно, и бързаха час по-скоро да се махнат от пътя на всяка Сестра. Да не чуят. Слугите в Кулата умееха да са тактични, особено след като всяко наострено ухо към Сестра можеше да ги докара до това да им се покаже вратата. А предвид сегашното настроение в Кулата направо гледаха да избегнат и най-малкия риск да чуят нещо, което не е за чуване.