Читать «Под черния флаг» онлайн - страница 2

До островите не се стигаше веднага и много неща се случиха, докато те се появиха на хоризонта Първите дни бяха трудни и без нито за миг да съжалява за решението си, Жан изпита колко тежък е моряшкият живот. Неопитен и съвсем млад, той не бе помислял за мъчната страна на своето приключение, а само за новите и вълнуващи неща, които криеше Необходимо бе да се пребори с трудностите и той смело ги посрещна: никога не е прекомерно висока цената на онова, което човек горещо желае.

През първата половина на пътуването всичко вървеше добре. Морето обузда гнева си, а капитанът — своя буен нрав. Наистина той не щадеше кадета, но младежът свикна, новият живот дори започна да му харесва и постепенно, без да подозира приключенията, които го очакваха, той разви дробовете и мускулите си и придоби душа на моряк.

Освен това още от първия ден Жан спечели един приятел и покровител. Това бе стар моряк на име Картаю, който се трогна от неопитността и слабостта му. Неведнъж го спасяваше от опасност и от бой с камшик. Неведнъж той изпълняваше задачи, непосилни за онзи, който въпреки младежката си сила бе все още дете. Същевременно Картаю бе негов учител и Жан постепенно научи всички тайни на морето, разбра как с помощта на вдигнатите на мачтите платна може със сигурност да се прекоси морето и да се стигнат желаните брегове.

Месеците на плуването не минаха без преживявания. Трябваше да се пазят от английските фрегати, да плуват вкупом с холандски кораби, готови да се отбраняват заедно със „Сен Флавиен“, използувайки общо оръдията си. Като излязоха от Ламанш и френският бряг остана далече, всеки кораб продължи пътя си сам. При преминаване на протока Фонтено се състоя церемония, която предшествуваше и служеше като въведение към церемонията при преминаване линията на равноденствието. В паметта на Жан Тиебо се запечата последната церемония с всичките й комични и опасни моменти.

Най-напред Жан видя, че от един от люковете излезе странно същество, облечено като магьосник. В действителност това бе старшият майстор на кораба. С намазано със сажди лице, облечен с червена дълга мантия, на врата с огърлица от дървени колелца, а на главата с висока островърха шапка, той пристъпи напред, държейки в ръката си книга. На нея беше означена линията, която щяха да преминат. Целият екипаж бе събран пред него. Най-напред стояха онези, които подобно на Жан Тиебо никога не бяха прекосявали тази черта. Накараха ги да коленичат пред старшия майстор, после ги поръсиха обилно с вода и им поискаха да платят множество бутилки вино като данък за преминаването. След това с тъпата страна на сабята си човекът ги удари по вратовете. Този удар би изглеждал жесток при други обстоятелства, но сега беше само начин да станат кавалери на ордена, към който принадлежаха единствено хората, преминали от едната страна на света в другата. След това започна незабравимо тържество, което продължи цялата нощ.