Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 28

Сутиенът й. Беше зяпнал сутиена й. По изражението му разбра, че вече е решил как да се отърве от него.

Розалин бързо вдигна ръце и ги сключи на гърдите си. По негово време грабежите и изнасилването може и да са били нещо обичайно, но в момента се намираха в нейното време.

Отчаяно се опита да пренебрегне факта, че е полуоблечена и му се сопна:

— Не зная, какво си мислиш, че правиш, но то не ми харесва. Не очаквай да получиш всичко, което пожелаеш тук. Първо се моли за позволение, а моят отговор е не.

Той само се ухили:

— Да не съм толкова смахнат, че да питам.

— Не схващаш същността…

— Напротив, разбирам те напълно. Искаш да се унижавам, а това аз няма да направя. И последната мома, която притежаваше меча ми, приказваше подобни глупости. Но теб предупредих, че притежавам невероятен апетит.

— За храна — бързо му напомни тя.

— И за битки… и жени. А отдавна не съм се отдавал на удоволствия с прилична девойка.

— Съчувствам ти, но ще се наложи да продължиш въздържанието си още малко.

— Не съм на това мнение.

Торн седна на леглото нейната страна и в следващия миг Розалин усети как ръцете му обгръщат бедрата й, как я придърпва към разтворените си крака — все по-близо и по-близо — докато тя не загуби равновесие и не залитна към него. Чу го да се смее миг преди гърдите им да се сблъскат и тогава той се претърколи и тя се оказа отдолу.

Възбудата я заля на вълни. Наболата по страните му брада драскаше кожата й, докато устата му намери нейната и той впи устните си в нея. Тялото, притиснало я към кревата, далеч не беше призрачно, а реално, здраво, тежко. А устните, които я изпиваха, бяха най-чувствените, чиито вкус бе усещала.

Страхът, който Розалин все още изпитваше, засили бурята от чувства, която я завихри. Сърцето й биеше силно както никога досега. Кръвта и бушуваше и тялото й отмаля. А когато зъбите му леко захапаха долната й устна, преди да я засмучат, тя бе дяволски близо до…

Не успя да издаде звук, когато устните му се отлепиха от нейните се плъзнаха надолу. Би могла да го спре, можеше да опита да се овладее, но бе прекалено заета с усещанията, породени от първото цялостно пробуждане на тялото си.

Тогава той със зъби дръпна надолу сутиена й. Огромните му ръце държаха тялото й от двете страни, на милиметри от гърдите й, но без да ги докосват. Близостта им я подлудяваше. Гърдата й изскочи от чашката, повдигната от дантеления плат под нея връхчето й незабавно набъбна. В мига, в който той забеляза как то се втвърдява, топлите му устни се сключиха около зърното, и бавно го засмукаха.

Розалин изстена, а тялото й се изви и се притисна към източника на горещото усещане. Не беше но силите й да се противопостави. Точно за такова привличане бе мечтала. За първи път всичко бе чудесно и тя гореше от страст. В този момент той се усмихна или по-скоро — ухили се.

— Все още ли ме смяташ за призрак, лейди?

Значението на думите му бавно си проправи път към нейното объркано съзнание, но когато накрая тя го осъзна, почувства… не беше сигурна какво, но не бе приятно. Действията му искаха само да й докажат, че не е безплътен. Всъщност нямаше да я изнасили или люби, каквото и определение да бе избрала. И сега, идвайки на себе си, Розалин не знаеше дали е разочарована или облекчена.