Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 30

Джоана Линдзи

Но ако пак се материализира? Това ще покаже… че поне не е зрителен ефект, илюзия, постигната с високи технологии. Не би разкрило обаче що за явление е викингът. За това и за още много други неща трябваше лично да го разпита. Яви ли й се пак, при условие че тя реши да рискува, най-напред трябваше да се справи с предупреждението му. Сега тази единствена мисъл се въртеше в главата й.

„Извикай ме отново и ще се наложи да задоволиш всичките ми нужди.“

Представата да задоволи нуждите му — сексуалните му нужди — запалваше огнени тръпки дълбоко в слабините й. Почти съжали, че е обременена с наследените от баща й строги морални принципи. Никога преди не бе поставяла под въпрос условието да се омъжи девствена, но вече го правеше. В края на краищата, колко други двадесет и девет годишни жени можеха да заявят, че не са спали с мъж? Доста трудно ще бъде да открие дори една в тази епоха.

Сексуалната революция избухна през шестдесетте и седемдесетте години. През осемдесетте жените вече завоюваха известни позиции и предприеха стъпки за постигане на равенство с мъжете. Становищата за еманципацията на жената и ролята й в обществото непрекъснато се меняха. Безспорно нежният пол спечели доста, но някъде по пътя загуби истинските кавалери.

Бари беше нагледен пример за типа мъже, които се навъдиха на тяхно място. Не бе отварял пред нея врати; не й бе придържал стола, докато седне, преди самият той да се настани на масата; нито бе настоял да я последва в апартамента й, когато на няколко пъти се случи да я изпрати. Срещаха се пред заведенията, които се канеха да посетят и не възразяваше тя да плаща своята част от сметката. И Розалин не го бе намирала за странно. Беше продукт на седемдесетте години, въпреки че в едно отношение си остана старомодна.

Точно този факт я изнервяше и объркваше, когато се сгодиха с Бари. Изпитваше ужас от перспективата да му обясни необичайното си състояние през първата им брачна нощ. Каква ирония, мъжете вече не очакваха да се оженят за девственица. В най-добрия случай бившият й годеник щеше да приеме твърдението й с недоверие. Не бе изключено да й се присмее и подиграе: Не, определено не бе жадувала за удобния случай да му разкрие моралните си принципи.

А и той никога не беше създавал проблеми от отказа й да спи с него. Отдаваше го на нейната сдържаност, даже го беше признавал. Оставила го бе да си мисли, че няма друга причина. Разбира се, той и не гореше от нетърпение да я вкара в леглото си. Това би трябвало още тогава да разколебае доверието й, но в онзи момент той изобщо не прояви настойчивост, нито пък се ядоса, както би направил някой друг годеник, и тя изпита единствено облекчение.

Положението с Торн Бладдринкър обаче бе различно. Той й постави ултиматум и това не й допадна. Изгледите да се люби с него бяха завладели мислите й и пораждаха усещания, които разтърсваха тялото й. Но истината беше, че той бе определил цена за информацията, която Розалин искаше да получи от него. Плътта й трябваше да послужи за разменна монета, а тя считаше, че това е унизително, подло и абсолютно неприемливо.