Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 27

Силно стисна очи и дъхът й спря. Очакваше… и тя не знаеше какво. Нещо изпитано, неприятно натрапчиво? Нещо крайно ужасяващо. А усети само как свали очилата й.

— Украшението ти ми се вижда странно. Как се нарича?

Розалин рязко отвори очи. Той внимателно разглеждаше очилата й. Дори въпросът му сам по себе си не издаваше, че предметът му е съвършено непознат, начинът, по който ги държеше — хванал с пръсти стъклата вместо рамките — говореше красноречиво за това.

Не я нападна. Не се смрази от близост на привидението, както можеше да се предположи. Бавно се отпусна и прошепна:

— Очила.

Той отново я погледна и очите му повече не се откъсната от нейните. Хвърли предмета зад гърба си, както преди птичата кост, без да го е грижа къде ще падне.

— Украшенията трябва да красят жената, лейди. Защо носиш нещо, което не подчертава красотата ти?

— Очилата не са скъпоценен накит — започна да обяснява тя, но остана с отворена уста, понеже той отново вдигна ръка към лицето й.

— Какво…

Не довърши. А той не отговори. Пръстите му вече бяха стигнали целта си — здравия кок на тила й. Само с едно движение измъкна металните фиби, които го прикрепяха, така че да паднат върху лявата й гръд. Почти до гръдта й напипа още една фиба, изтегли я и с любопитство я разгледа. Розалин предположи, че щом Торн приключи с огледа, тя ще последва очилата. Не сбърка. Погледът му се върна към лицето на домакинята и сега се задържа на кестенявата й коса, стигаща до кръста й.

— Така е по-добре. Радвам се, че ми показа какво криеш. Мисля, че не съм чак толкова против ти да притежаваш на меча ми.

Трябваше да е невероятно тъпа, че да не разбере напомнянето как я бе видял само по хавлия и бе предположил, че го е извикала да спи с него. Отново се изчерви. Преди обаче да реши какво да му отговори, той за трети път протегна длан.

Докосна тесните презрамки на блузата без ръкави.

— Как се съблича тази странна туника?

Сърцето й подскочи и тя продума сърдито:

— Това е блуза и ще си остане на мен. Ако си мислиш, че ще търпя да изследваш всяка моя дреха…

— Не, твоите одеяния не представляват интерес за мен — отрече мъжът, въпреки че попипа тънкия плат. — Виждам, че лесно ще се скъса. Ако предпочиташ да я запазиш, лейди, сега е времето да го кажеш.

Сърцето й се качи в гърлото и заседна там. Едва ли той имаше точно това предвид.

— Достатъчно неща свали, Торн. Не пипай другите.

В отговор Торн подпъхна пръсти под презрамките. Той сви в юмруци дланите си и дрехата леко се опъна върху раменете й. Последва бързо движение и лятната блузка се раздра по средата на две парчета отпред и на гърба, които се смъкнаха върху ръцете й.

Преди да се съвземе от шока, тя чу разочарованата му въздишка.

— С каква измишльотина си се привързала?