Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 3

— Марино — предупредих го аз. — Не започвай отново.

Но той продължи:

— След развода на Уесли ти непрекъснато намираш поводи да напуснеш града. И като съдя по тона ти, ми е ясно, че не бързаш да се върнеш, защото не желаеш да раздадеш картите, да ги погледнеш и да рискуваш. Искам да ти кажа, че идва момент, когато трябва да обявиш цвят или да пасуваш…

— Разбрах. Не стой буден цяла нощ, Марино.

Кабинетът на съдебния следовател се намираше на Стор стрийт номер три, срещу митницата и централната автобусна спирка, близо до доковете и река Лифи. Тухлената сграда беше малка и стара. Алеята за коли водеше към задната част, преградена с тежка черна порта, на която с големи бели букви пишеше МОРГА. Качих се по стъпалата, натиснах звънеца и зачаках.

Беше вторник. Утрото бе мъгливо и хладно и листата на дърветата бяха пожълтели. Липсата на сън оказваше въздействието си върху мен. Очите ми пареха, главата ми сякаш беше празна и бях разстроена от онова, което Марино бе казал, преди да затвори телефона.

Координаторът отвори и весело ме покани да вляза.

— Здравейте Скарпета. Как сме днес?

Казваше се Джими Шоу — млад ирландец с огненочервени коси и сини като небето очи.

— Чувствала съм се и по-добре.

— Тъкмо правех чай — рече той и тръгна по тесния, оскъдно осветен коридор, където се намираше кабинетът му. — Струва ми се, че ще ви се отрази добре.

— Благодаря. Би било чудесно, Джими.

— А що се отнася до добрата докторка, тя би трябвало вече да приключва с показанията. — Той погледна часовника си и влезе в малката неподредена стая. — Всеки момент ще излезе.

По-голямата част на бюрото му беше заета от „Записки на следователя“ — голяма книга в черна кожена подвързия. Преди да дойда, Джими бе чел биографията на Стив Маккуин и бе закусвал. Сега мигновено ми поднесе чаша чай и попита, както правеше всяка сутрин:

— Препечена филия с конфитюр?

— Благодаря. Закусих в хотела.

— Това не би ми попречило да хапна пак — усмихна се Джими, седна зад бюрото и си сложи очилата. — Програмата ви за днес е следната. В единайсет и в тринайсет имате лекции. И двете са в колежа, в старата сграда на патологията. Очаквам всяка от тях да бъде посетена от седемдесет и пет студенти, но може да дойдат и повече. Не знам. Тук сте много популярна, доктор Кей Скарпета. Или може би американското насилие е екзотично за нас.

— Това е все едно да наречеш чумата екзотична.

— Е, не можем да не бъдем заинтригувани от онова, което виждате вие.

— И от онова, което ме притеснява — дружелюбно, но същевременно злокобно отбелязах аз. — Не бъдете твърде заинтригувани.

Прекъсна ни телефонът. Джими грабна слушалката с припряността на човек, който твърде често отговаря на обаждания.

Заслуша се за миг, сетне отривисто каза:

— Добре. Ами, още не можем да поемем такава поръчка. Ще ви позвъня друг път. От години чакам компютри — оплака ми се той, след като затвори. — Но все няма пари.

— Никога няма да има достатъчно пари. Мъртвите не гласуват.

— Точно така, по дяволите. Е, каква ще бъде темата днес?

— Сексуални убийства — казах аз. — И по-точно ролята, която играе ДНК.