Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 2

Марино явно не бе мислил така в началото. Всъщност никой не одобряваше идеята за заминаването ми. Аз съм главният съдебен лекар на Вирджиния и когато Кралската колегия на медиците ме покани да изнеса цикъл от лекции в колежа „Тринити“, не можах да подмина възможността да разследвам дъблинските убийства. Марино смяташе това за загуба на време, а ФБР предположи, че резултатът от разследването ми ще бъде само статистически.

Съмненията им бяха разбираеми. Убийствата в Ирландия бяха извършени преди повече от десет години и също като във Вирджиния, уликите бяха малко. Не разполагахме с отпечатъци, зъби, конфигурации на синусите, нито със свидетели. Нямахме биологични проби от безследно изчезнали хора, за да ги сравним с ДНК на жертвите. Не знаехме как е настъпила смъртта. Следователно беше ни много трудно да кажем нещо определено за извършителя. Само предполагах, че той умело борави с трион за месо и по всяка вероятност някога е работил с този инструмент.

— Последното убийство в Ирландия е било извършено преди десет години — казах аз. — А през последните две години във Вирджиния са станали четири подобни престъпления.

— Мислиш, че убиецът е направил пауза от осем години? Защо? Може да е бил в затвора, излежавайки присъда за друго престъпление.

— Не знам. Може да е убивал другаде и полицията да не е установила връзка между случаите.

Навън вятърът издаваше неописуеми звуци.

— И в Южна Африка има такива серийни убийства. Във Флоренция, в Германия, в Русия и в Австралия. По дяволите, като се замисля, всъщност навсякъде — разсъждаваше на глас Марино, после сложи ръка на телефонната слушалка и извика. — Хей! Пушете от собствените си цигари! Да не мислите, че това е благотворителен бал?

По линията се чуваха свадливи мъжки гласове. Някой бе пуснал песен на Ранди Травис.

— Струва ми се, че добре се забавлявате — сухо отбелязах аз. — Моля те, и догодина не ме кани.

— Стадо животни — измърмори той. — Не ме питай защо се събирам с тях. Всеки път ме карат да се напивам. И лъжат на карти.

— Почеркът в тези престъпления е много отличителен — сериозно казах аз.

— Ако убиецът е започнал в Дъблин, може би търсим ирландец. Мисля, че трябва да побързаш да се прибереш тук. Изглежда, се налага да отидем до Куонтико и да проверим как стоят нещата. Каза ли вече на Бентън?

Бентън Уесли беше шеф на отдел „Серийни убийства и отвличания на деца“ във ФБР, на който Марино и аз бяхме консултанти.

— Още не съм имала възможност да му кажа — колебливо отговорих аз. — Може би ти ще го направиш. Ще се върна колкото мога по-скоро.

— Утре би било добре.

— Още не съм свършила с лекциите тук.

— Няма място на света, където да не искаш да изнасяш лекции. Вероятно можеш да правиш само това — рече Марино и аз разбрах, че възнамерява да се заяжда с мен.

— Ние изнасяме насилие в други страни. Най-малкото трябва да ги научим на онова, което знаем и сме разбрали през годините, работейки върху тези престъпления…

— Лекциите не са причината за престоя ти в страната на елфите — прекъсна ме той. — Знаеш това.