Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 141
Патриша Корнуел
Знаехме, че Марк е чакал влака от Брайтън, за да посрещне някого. И до ден-днешен нямах представа кого, защото самоличността на онзи човек не можеше да бъде разкрита поради причини за сигурност. Така ми казаха. Не разбирах много неща, като например съвпадението във времето и дали загадъчният човек, с когото Марк се е срещнал, също е загинал. Огледах покрива, направен от стоманени подпори и стъкло, стария часовник на гранитната стена и сводовете. Бомбата не бе оставила трайни следи, освен върху хората.
— Странно е да бъдеш в Брайтън през февруари — с треперещ глас казах аз. — Защо някой ще идва от морски курорт по това време на годината?
— Не знам. Това е терористичен акт. Както знаеш, Марк работеше в тази област. Затова никой не казва нищо.
— Да. Върху това работеше и от това загина. И, изглежда, никой не смята, че между тези две неща има връзка.
Уесли не каза нищо. Погледнах го. Беше ми тежко на душата и сърцето ми сякаш потъваше в тъмните дълбини на бездънно море. Хората, гълъбите и съобщенията по високоговорителите се смесиха в главозамайващ шум и за миг пред очите ми падна мрак. Залитнах, но Уесли ме хвана и попита:
— Добре ли си?
— Искам да знам с кого се е срещнал.
— Хайде, Кей. Да отидем да седнем някъде.
— Искам да знам дали бомбата е била поставена нарочно, защото определен влак е трябвало да пристигне в определено време — настоях аз. — Искам да знам дали всичко това не е измислица.
— Измислица? — учуди се той.
Очите ми се напълниха със сълзи.
— Откъде да знам, че това не е някаква тайна операция и Марк не е жив и не се крие някъде? Свидетел, защитен от закона, с нова самоличност.
— Не е така. — Лицето на Уесли беше тъжно. Той ме хвана за ръката и добави: — Да вървим.
Но аз не помръднах.
— Трябва да знам истината. Дали това наистина се е случило. С кого се е срещнал? И къде е този човек сега?
— Престани.
Хората минаваха покрай нас, без да ни обръщат внимание. Стъпките им отекваха като бурен прибой.
— Не вярвам, че се е срещал с някого. — Гласът ми трепереше. Избърсах сълзите си. — Мисля, че това е лъжа, измислица на ФБР.
Уесли въздъхна и се вторачи в далечината.
— Не е лъжа, Кей.
— Тогава с кого се е срещнал? Трябва да знам! — извиках аз.
Хората обърнаха глави към нас и Уесли ме задърпа настрана от потока пътници, към осмия перон, откъдето заминаваше влак за Денмарк Хил и Пекам Рай. Поведе ме към чакалнята, където имаше пейки и шкафчета за багаж. Не можах да се овладея и се разридах. Бях объркана и ядосана. Двамата седнахме в един уединен ъгъл.
— Кажи ми, Бентън. Моля те. Трябва да знам. Не ме карай да изкарвам остатъка от живота си, без да знам истината.
Той хвана ръцете ми.
— Успокой се. Марк е мъртъв. Мислиш ли, че бих имал връзка с теб, ако знаех, че той е жив? Господи! Как можеш да си представиш, че ще направя подобно нещо!
— Какво е станало с човека, с когото се е срещнал?
Уесли се поколеба.
— Боя се, че и онзи човек е мъртъв. Били са заедно, когато бомбата е избухнала.
— Тогава защо самоличността му се пази в тайна? — възкликнах аз. — Няма никакъв смисъл!