Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 13

— Ще ми трябвате след час, за да взема показанията ви — каза Ринг.

Кичън мълчеше и гледаше диаграмите. В стаята влезе Григ, кимна и седна.

— Едва ли е предположение, ако кажем, че става дума за убийство — обърна се Ринг към мен.

— Това е безспорно.

— И е извършено точно като другите.

— Може да се спори по този въпрос. Още не съм направила оглед.

Кичън неспокойно се размърда на стола си и попита:

— Някой желае ли газирана вода или кафе?

— Същото е — продължи Ринг. — Поредният труп, изхвърлен на сметище.

Григ нервно барабанеше с пръсти по тефтера си. Лицето му беше безизразно.

— Съгласен съм с доктор Скарпета — обърна се той към Ринг. — Още не бива да свързваме този случай с предишните. Особено публично.

— Господ да ми е на помощ. Мога да мина и без този вид реклама. Когато се занимава с моя бизнес, човек допуска, че може да се случат подобни неща. Особено щом събира боклуци от места като Ню Йорк, Ню Джърси и Чикаго. Но все не му се вярва, че трупът ще попадне в неговия двор — каза Кичън, после се обърна към Григ. — Бих искал да предложа награда, за да помогна за залавянето на убиеца. Десет хиляди долара за информация, водеща до арест.

— Много сте щедър — смаяно каза Григ.

— Това включва ли следователите? — ухили се Ринг.

— Не ме интересува кой ще намери престъпника. — Кичън не се усмихваше. После се обърна към мен. — Кажете с какво мога да ви помогна, госпожо?

— Разбрах, че използвате сателитна система за проследяване. Оттам ли са тези диаграми?

— Тъкмо ги разяснявах — отговори Кичън и ми подаде няколко разпечатки. Вълнообразните линии приличаха на напречен разрез на нещо и бяха обозначени с координати. — Това е картина на повърхността на сметището — обясни Кичън. — Можем да ги правим всеки час, дневно, седмично или когато поискаме, за да разберем откъде е дошъл боклукът и къде е бил изхвърлен. Местонахождението се определя с помощта на тези координати. Нещо подобно на графика в геометрията или алгебрата. Предполагам, че са ви мъчили с тези неща в училище.

— „Мъчение“ е меко казано — усмихнах се аз. — Най-важното е, че можете да сравните снимките и да установите как се променя релефът след всяко разтоварване на отпадъци.

Той кимна.

— Да. Това е, накратко казано.

— И какво установихте?

Кичън нареди една до друга осем карти. Вълнообразните линии на всяка бяха различни, досущ бръчките на лицето на човек в различните стадии на остаряване.

— Всяка линия обозначава дълбочина. Затова знаем кой камион колко боклук е изхвърлил.

Ринг изпи кока-колата и хвърли кутията в кошчето. После прелисти тефтерчето си, сякаш търсеше нещо.

— Трупът не е бил заровен дълбоко — казах аз. — Чист е, като се имат предвид обстоятелствата. Няма послесмъртни наранявания и ако се съди по онова, което видях, багерите загребват балите от камионите и разстилат боклука на земята, за да може булдозерът да го заравни.

— Точно така. — Кичън ме погледна с интерес. — Желаете ли да работите при нас?

Представих си ровещите в земята машини, подобни на роботи-динозаври, вкопчили нокти в балите, натоварени на камионите. По време на предишните разследвания бях виждала множество смачкани и осакатени човешки тела. Но с изключение на онова, което убиецът бе извършил, тази жертва беше непокътната.