Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 12

— Трябва ми найлоновия чувал, в който е била, включително загребаните отпадъци около трупа. И ги искам веднага — казах аз.

Григ разгъна чувала, после извади ръкавици, сложи си ги, клекна и започна да изгребва боклука с шепи. Медиците отвориха задната врата на линейката. Шофьорът на камиона се бе облегнал на кабината и кипеше от гняв.

— Откъде идвате? — попитах го.

— Вижте табелката — троснато отвърна той.

— Къде по-точно във Вирджиния? — Нямах намерение да се оставям да ме ядоса.

— Тайдуотър, госпожо — отговори Плезънтс. — Камионът е на нашата фирма. Даваме ги под наем.

Административната сграда на сметището гледаше към езерото и изглеждаше съвсем не на място в обкръжението си. Постройката беше измазана с гипс с цвят на праскова. На прозорците имаше цветя, а от двете страни на пътеката — красиво подкастрени храсти. Капаците на прозорците бяха боядисани в кремаво. На вратата имаше месингово чукало във формата на ананас. Въздухът вътре беше чист и хладен и разбрах защо следователят Пърси Ринг бе предпочел да извършва разпитите там. Бях готова да се обзаложа, че не е ходил на сцената на произшествието.

Ринг беше в стаята за почивка. Седеше до един по-възрастен от него мъж, пиеше диетична кока-кола и разглеждаше компютърни разпечатки на диаграми.

— Това е доктор Скарпета — каза Плезънтс. — Извинявайте, но не знам малкото ви име.

Ринг ми се усмихна широко и намигна.

— Докторката и аз се познаваме отдавна.

Пърси Ринг беше облечен в хубав син костюм. Беше русокос и излъчваше младежка невинност, на която човек лесно би повярвал. Но мен не можеше да заблуди. Той обичаше да говори много и беше обаятелен, но мързелив. Освен това бях забелязала, че веднага щом Ринг се включи в разследването на тези убийства, в медиите започна да изтича информация.

— А това е господин Кичън — добави Плезънтс. — Собственикът на сметището.

Кичън беше с джинси и ботуши и имаше сиви очи. Подаде ми голямата си груба ръка, сетне придърпа един стол и рече:

— Седнете, моля. Днес е много лош ден. Особено за жертвата.

— Лошият й ден е бил по-рано — каза Ринг. — В момента тя не чувства болка.

— Беше ли там? — попитах го.

— Дойдох преди около час. Пък и това не е мястото на престъплението, където е била убита жертвата. Номер пет. Престъпникът не е чакал дълго. Този път между убийствата има само два месеца.

Усетих обичайния в негово присъствие пристъп на раздразнение. Ринг обичаше да стига до прибързани заключения и да ги изказва с убедеността на човек, който не знае достатъчно, за да съзнава, че вероятно греши. Това отчасти се дължеше на факта, че искаше да постига резултати, без да работи.

— Още не съм направила оглед на трупа и не съм установила пола — казах аз, опитвайки се да му напомня, че в стаята има и други хора. — Моментът не е подходящ за предположения.

— Е, аз ще ви оставя — нервно рече Плезънтс и тръгна към вратата.