Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 125

Капитанът се замисли за миг. Очите му се стрелкаха ту към мен, ту към караваната, докато взимаше решение и съставяше план.

— Франк, обади се по телефона и им кажи незабавно да откарат караваната — обърна се той към единия от учените. — Полковникът ще трябва да потърси съдействието на Военновъздушните сили и бързо да докара някакво транспортно средство, защото не искам караваната да стои тук цяла нощ. Ще ни трябва и камион, и пикап.

— Наоколо би трябвало да има такова превозно средство, защото транспортират големи количества морска храна — каза Марино. — Аз ще се заема с това.

— Добре. Някой да ми даде три найлонови чувала и един изолатор — рече Кларк, после се обърна към мен. — Казахте, че имате нужда от помощ.

— Да — отговорих аз и двамата тръгнахме към караваната.

Отворих алуминиевата врата и влязохме. По очите му видях, че не е виждал такова нещо. Той коленичи от едната страна на трупа, а аз — от другата.

— Топло ли е тук, или така ми се струва? — попита капитанът.

— Някой е увеличил отоплението до максималната степен. За да ускори вирусната зараза и разлагането на трупа. Популярен начин за прецакване на сцената на престъплението. Хайде да го сложим в чувала.

Заловихме се за работа. Ръцете и защитното ни облекло станаха хлъзгави от кръвта. Отне ни почти половин час да вмъкнем трупа в преносимия изолатор и когато го изнесохме навън, мускулите ми трепереха. Сърцето ми биеше силно и се потях. Обляха ни с душ от химични вещества и закараха изолатора с камион до Крисфилд. После учените от екипа започнаха да обработват караваната и я увиха в дебел син винил. С облекчение свалих защитното облекло и влязох в топлата и добре осветена станция на рейнджърите. Нервите ми бяха обтегнати и бих дала всичко, за да си легна и да заспя.

— Страхотна бъркотия — каза Марино, който също влезе и заедно с него в стаята нахлу студен въздух.

— Моля те, затвори вратата — треперейки казах аз.

— Какво те измъчва? — попита той и седна в другия край на помещението.

— Животът.

— Още не мога да повярвам, че си излязла, след като си болна. Мисля, че си се побъркала.

— Благодаря ти за утешителните думи.

— Е, това не е точно почивка и за мен. Трябва да разпитам много хора, а нямам кола.

— Какво смяташ да правиш?

— Да намеря превоз. Говори се, че Луси и Джанет са някъде тук и имат кола.

— Къде са? — попитах аз и скочих.

— Не се вълнувай. Разпитват хората, както би трябвало да правя и аз. Господи, искам да запаля цигара. Не съм пушил почти цял ден.

— Тук пушенето е забранено.

— Хората умират от едра шарка, а ти се заяждаш за една цигара. Какво ще правят членовете на екипа?

— Някои ще останат в района, за да издирват заразени. Ще работят на смени. Предполагам, че ще поддържаш връзка с тях, в случай че намериш болен.

— Какво? Да се разхождам в оранжев костюм цяла седмица? — Марино се прозя и разкърши врат. — Толкова е неудобен и ми е адски горещо.