Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 93

На кои въпроси? Ами на всички. Пет месеца по-рано бях преуспяващ и уважаван специалист в най-уважаваната професия, в един свят, който ми беше познат до дъно — или поне така си мислех. Днес в нищо не бях сигурен и нищо не притежавах.

Трябва да се поправя — имах Маргрете. Тя беше съкровище, с което би се гордял всеки мъж, и не бих я заменил дори за всичките несметни богатства на Китай. Но аз все още не бях в състояние да изпълня ангажимента, който поех към нея. В очите на Бога аз я бях взел за своя жена… ала не я издържах.

Вярно, имах работа, но истината беше, че тя се издържа сама. Когато мистър Каугърл ме нае, неговото „минимална заплата и никакви повишения“ не ме уплаши. Тези дванадесет долара и петдесет цента на час ми се сториха огромна сума — много женени мъже в Уичита (моята Уичита, в една друга вселена) издържаха семействата си с дванадесет и половина долара седмично!

Тогава обаче не знаех, че с тези дванадесет долара и половина не мога да си купя и един сандвич с риба тон в същия този ресторант, който не беше от скъпите — всъщност дори беше евтин. Щях да си спестя доста трудности в процеса на приспособяване към икономиката на този и чужд, и познат свят, ако парите му носеха някакво друго име — шилинги, шекели, солди — всичко друго, но не и долари. Бях израсъл с убеждението, че един долар е значима градивна частица на богатството и никак не ми беше лесно да свикна с мисълта, че сто долара дневно е мизерно заплащане.

Дванадесет долара и половина на час, сто долара на ден, петстотин седмично, двадесет и шест хиляди годишно — и това е мизерният минимум? Чуйте ме внимателно. В света, в който бях израсъл, такова богатство не се беше присънвало и на най-алчните.

Да свикна с цените и заплатите в долари, които всъщност не са долари — това беше най-малкият проблем в условията на една чужда икономика. Главното беше как да се внедря, да изплувам на повърхността, как да изхраня себе си и съпругата си (а и децата, първото от които се очакваше в близко бъдеще, ако правилно бях преценил) в един свят, в който не притежавах нито диплома, нито опит, нито приятели или пък препоръки, с чиято помощ да си пробия път. Алекс, за какво изобщо си годен, за Бога?… Освен да миеш чинии!

Докато си блъсках главата само над този проблем, можех да измия цял куп чинии с височината на фар. Но той трябваше да бъде решен! Днес си мия чиниите и си свиркам… но скоро ще трябва да се погрижа по-добре за любимата си. Минималната заплата нямаше да ни доведе доникъде.

И ето, че отново стигаме до основния въпрос: Мили Боже Йехова, какво означават всички тези чудеса и знамения, които пращаш на своя смирен слуга?

Понякога идва момент, в който един предан раб Божи трябва да се изправи на крака и да се разбере със своя Господ прямо и по същество. Господи, кажи ми в какво да вярвам! Може би това са онези велики знамения и чудеса, за които Ти ни предупреждаваш, пратени от антихриста да отклонят от правия път и най-достойните?

Или са истинските знамения за свършека на света? Ще чуем ли Твоя Глас?