Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 9

Уместни въпроси. Радвам се, че ги зададохте. А сега, ученици, ако имате още въпроси…

Когато бях в прогимназията, на пазара се намираше изобилие от списания, които публикуваха фантастични истории — не само разкази за привидения, ами всевъзможни чудати измислици. Вълшебни кораби, кръстосващи из междузвездния ефир. Странни изобретения. Пътешествия до центъра на Земята. Други „измерения“. Летящи машини. Енергия от изгарящи атомни ядра. Чудовища, създадени в тайни лаборатории.

Честичко си ги купувах и ги криех между броеве от „Спътник на юношата“ и „Млади кръстоносци“. Инстинктите ми подсказваха, че няма да получа одобрението на моите родители и ще последва конфискация. А аз обичах тези списания също като моя съзаклятник в тайната Бърт.

Това не можеше да продължава вечно. Отначало се появи редакционна статия в „Спътник на юношата“ със заглавие „Да стъпчем тази отрова за душата!“ После нашият пастор брат Дрейпър изнесе проповед за подобни развращаващи ума словесни боклуци, като дори ги сравни със злите последствия от цигарите и алкохола. Не след дълго нашият щат наложи забрана върху разпространението на подобни издания, позовавайки се на доктрината за „нравствените стандарти на общността“. Това стана още преди да бъде приет националният закон срещу тях, последван от правителствена забрана.

А запасите ми, които бях скрил „идеално“ на тавана, един ден изчезнаха. За жалост съчиненията на мистър Хърбърт Уелс и мосю Жул Верн бяха иззети дори от обществената библиотека.

Човек волю-неволю се възхищава на подбудите на нашите духовни водачи и избрани ръководители, които се стремяха да опазят душите на младежта. И както брат Дрейпър изтъкна, в Светото писание има предостатъчно вълнуващи и изпълнени с приключения истории, за да задоволят което и да било момче или момиче по света. Просто нямало място за нечиста книжнина. Той не настояваше да бъде забранен достъпът и на възрастните до такива книги, а само да бъде предпазено твърде впечатлителното подрастващо поколение. Ако хора на по-зряла възраст имали желание да се зачитат в глупави измишльотини, трябвало да се отнесем към тях със снизхождение… макар че самият той да не бил способен да проумее защо един разсъдлив човек би пожелал нещо подобно.

Мисля си, че съм бил от „по-впечатлителните“ подрастващи. Онези книги все още ми липсват.

Особено добре си спомням един роман на Уелс — „Хора като богове“. Някакви хора пътуват с автомобил, следва взрив и те се озовават в друг свят, почти подобен на техния, но по-добър. Срещат се с хората, които живеят там и чуват обяснение за паралелните вселени, четвъртото измерение и така нататък.