Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 8

Моят баща понякога ми казваше: „Алекс, не е грешно да почувстваш страх, стига да не му дадеш воля, докато опасността отмине. Не е толкова зле и да си изтървеш нервите, но после, и насаме. Нито пък сълзите те лишават от мъжество — в банята и със заключена врата. Най-важната разлика между страхливеца и храбреца е в усета за подходящия момент.“

Не мога да кажа, че като мъж се равнявам с баща си, но поне се стремя да следвам съветите му. Научите ли се да не подскачате от уплаха, ако до вас гръмне детска бомбичка — или от всяка друга изненада — значи имате сериозен шанс да се държите достойно, докато това е необходимо.

Е, за мен неприятностите не бяха свършили, но поне ми олекна от това пречистващо треперене. Вече бях в състояние да разсъждавам трезво за положението си.

Ето какви бяха предположенията ми:

а) нещо странно се е случило със света около мен, или пък,

б) нещо още по-нелепо става в ума на Алекс Хергеншаймър. Значи се налага да бъде затворен на сигурно място и да си получи съответните лекарства.

Не ми хрумна трета възможност. Тези двете май покриваха всички мислими обяснения. Не беше необходимо да се занимавам сериозно с втората хипотеза. Започнат ли да ми се привиждат розови слонове, околните щяха да забележат съвсем скоро и да приготвят усмирителната риза и добре тапицираната болнична стая.

Приех, че съм с всичкия си (поне донякъде; не е зле да си малко луд, за да понасяш живота). Но щом аз съм добре, трябва светът да е тръгнал съвсем накриво. Я да огледам с какво разполагам.

Ето го портфейла. Не беше моят. Почти всички подобни изделия си приличат и този беше досущ като моя. Само че поносите ли това кожено вместилище няколко години, започвате да го различавате на секундата. Все пак не се престраших да обясня това на един дребен служител от екипажа, който настояваше да вижда в мен „господин Греъм“.

Реших да отворя портфейла на Греъм.

Няколкостотин франка. По-късно щях да ги преброя точно.

Осемдесет и пет долара на банкноти — „законно платежно средство на Съединените щати на Северна Америка“.

Шофьорска книжка на името на А. Л. Греъм.

Имаше и други дреболии, но погледът ми се закова в пъхната под прозрачно капаче бележка, от която направо изтръпнах:

„Който и да намери този портфейл, нека задържи всички пари в него като награда за това, че ще бъде тъй любезен да го върне на А. Л. Греъм, каюта С 109, параход «Конге Кнут» на «Датско-американски линии», или на всеки касиер или агент на тази транспортна фирма. Благодаря ви предварително. А. Л. Г.“

Май вече знаех какво бе сполетяло „Конге Кнут“ — станал е жертва на морско вълшебство.

Или това се бе случило с мен? Наистина ли съществуваше този променен свят и този различен кораб в него? Или световете са два и аз някак съм преминал от единия в другия през огнения трап? Нима сме двамина и сме си разменили съдбите? Или Алекс Хергеншаймър се е преобразил в Алек Греъм, както моторният кораб „Конге Кнут“ се е превърнал в параход? (И от същия миг Североамериканският съюз вече е Съединени щати на Северна Америка?)