Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 10

Успях да прочета само първата част, но веднага след това бе приет щатският закон „за защита на младежта“ и изобщо не зърнах следващите части.

Един от нашите преподаватели по английски, който открито се противопоставяше на цензурата, твърдеше, че мистър Уелс бил съчинил всички основни теми във фантастиката. Цитираше тази история като първата, в която се появява идеята за множествените светове. Искаше ми се да го попитам дали знае къде бих могъл да намеря целия роман, но отложих до края на учебната година, когато и по закон щях да стана „зряла личност“. Оказа се, че прекалих с чакането. Щатската академична комисия по въпросите на морала и вярата гласува за прекратяване договора на този преподавател и той веднага напусна колежа.

Дали с мен се е случило нещо подобно на описаното от мистър Уелс в „Хора като богове“? Дали пък Уелс е бил надарен с благословена от Бога пророческа дарба? Да речем, ще дойде ли денят, когато хората наистина ще полетят към Луната? Ама че нелепост!

Но дали тази мисъл беше по-смехотворна от онова, което ме сполетя?

Все едно, бях на „Конге Кнут“ (макар това да не беше моят „Конге Кнут“) и обявата до подвижното мостче за слизане на кея гласеше, че в шест часа вечерта корабът ще отплава. А следобедът отминаваше и беше крайно време да взема някакво решение.

Какво да правя? Явно не бях на моторния кораб, с който пътувах досега. Но поне неколцина членове на екипажа от този параход охотно разпознаваха в мен „господин Греъм“, пътник от техния морски съд.

Да остана и да си опитам късмета с нахалство? Ами ако истинският Греъм се върне след минута и пожелае да му обясня какво търся в неговата каюта?

Или да сляза на брега (както би било редно) и да обясня затруднението си на местните власти?

Да, Алекс, тукашните французи от колониалното управление направо ще се влюбят в теб. Нямаш друг багаж освен дрехите на гърба си, нямаш пари — и един сантим дори — а нямаш и паспорт! О, толкова ще им станеш симпатичен, че ще ти осигурят подслон и храна до края на твоя живот… Само че на малкото прозорче в стаята ще има решетка с дебели пръти.

В този портфейл, обаче, има пари.

Е, и? Някога да си чувал за Осмата Божа заповед? Това са негови пари.

А не е ли близко до ума, че той е прекосил огнения трап едновременно с тебе, но от тази страна, или в този свят, както и да е, иначе нямаше да му пазят портфейла. И сега той е получил твоя портфейл. Логично заключение.

Ей, приятелче слабоумно, да не си въобразяваш, че логиката има нещо общо с тази ужасна бъркотия, в която попадна?

Ами…

Хайде де, кажи нещо!

Добре, логиката не помага. А защо да не направим така? Няма да си показваш носа от каютата. Ако Греъм се появи преди отплаването на кораба, няма съмнение, че ще те изритат на пристанището. А ако не дойде, ще заемеш мястото му поне до пристигането в Папеете. Това е голям град, там шансовете ти да се справиш с проблемите си са доста по-добри. Има и консулства, и какво ли още не.

Накрая сам се убедих.

Тези туристически кораби обикновено издават всекидневно вестниче за пътниците. Представлява единичен или двоен лист, запълнен с вълнуващи теми като „Днес в десет сутринта ще има учебна тревога за заемане на местата в спасителните лодки. Всички пътници са длъжни…“ или пък „Вчерашното залагане за точното разстояние, което корабът ще измине през денонощието, спечели госпожа Глуц от град Бетъни, щат Айова.“ Поместват и по няколко новини, които операторът на безжичния телеграф е записал предната вечер и през нощта. Заех се да търся такъв вестник и брошурката „Добре дошли“ (тук може би са я кръстили иначе). Това полезно пособие запознава пътниците, току-що качили се на борда, с малкия затворен свят на кораба — имената на офицерите, времето за хранене, разположението на фризьорския салон, пералнята, трапезарията, магазинчето за сувенири (галантерия, списания, пасти за зъби). Осведомяват те и как да поръчаш събуждане в определен час, има схема на корабните палуби с обозначени спасителни лодки, научаваш кой ще ти определи масата…