Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 78

Има само един начин да се справим с подобни глупости — да ги ударим по кесията! Да преразгледаме понятието „образователен“ и да изключим от него ненужните, обременителни астрономически обсерватории. Да освободим от данъци единствено Военноморската обсерватория, да намалим персонала й и да ограничим дейността й до проблемите, обслужващи непосредствено целите на навигацията. (Някои от най-богохулствените и разрушителни теории бяха дело на нейни волнонаемни служители, които нямаха достатъчно разумна работа, за да уплътняват времето си.)

Нищо добро не може да се очаква от такива самозвани „учени“, но астрономите като че са най-лошите сред тях.

Има още един въпрос, повдиган редовно на ежегодните ни събори, за който нямам никакво намерение да губя нито време, нито пари — избирателните права на жените. Тези истерични особи, титуловащи се „суфражетки“, не представляват заплаха за никого — те никога не биха могли да спечелят и вдигат пара, само за да привлекат вниманието и да се почувстват важни. Не бива да ги затваряме, нито да ги излагаме на публично порицание — защо да правим от тях мъченици? Най-добре е въобще да не им обръщаме внимание.

Имаше и други интересни и перспективни въпроси, които на председателстваните от мене заседания не влизаха в дневния ред и не се повдигаха — вместо това те намираха място в личния ми списък на евентуалните мероприятия за следващата година. Например:

Отделни училища за момчета и момичета.

Възстановяване на смъртното наказание на вещиците и продалите се на дявола.

Изборът на Аляска за решаване на негърския проблем.

Федерален контрол върху проституцията.

Хомосексуалистите. Какъв е отговорът? Наказание? Хирургична намеса? Или нещо друго?

Има безброй справедливи каузи, заслужаващи вниманието на пазителите на обществения морал — въпросът е коя от тях да изберем, за да прославим още повече нашия Бог.

Ала колкото и да бяха интересни тези проблеми, може би никога повече нямаше да се занимавам с тях. Един мияч на чинии, който в момента учи местния език (при това дори не литературно!) не е политически фактор. Ето защо предпочетох да не се тормозя повече с тези разсъждения и да се съсредоточа върху непосредствените си проблеми — еретичните възгледи на Маргрете, както и не толкова важният, затова пък по-неотложен въпрос — официалното ни освобождаване от крепостничеството и заминаването на север.

Бяхме работили за дон Хайме малко повече от сто дни, когато го помолих да ми помогне да изчислим точната дата, на която всички условия по нашия договор щяха да бъдат изпълнени и дългът ни изплатен. Това беше вежлив начин да му кажа: „Драги шефе, идва времето, когато ще хукнем оттук като отвързани. Прави си сметката.“