Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 76

Как ли? Много лесно. През шести век някакъв монах направил аритметична грешка. Сегашното летоброене („след Христа“) е въведено векове след раждането на Христос. Всеки, който се е опитвал някога да разчете на някой крайъгълен камък дата, изписана с римски числа, може да разбере и да оправдае грешката на брат Дионисий. През шести век толкова малко хора са можели да четат, че грешката остава неразкрита дълги години, а когато все пак я открили, вече било твърде късно да се поправи. Така се стигнало до нелепата ситуация, че Христос е роден пет години преди Христа! Недомислие, което може да бъде загладено само като се изтъкне, че едното изчисление се опира на факти, а другото — на грешка в летоброенето.

В продължение на две хиляди години грешката на добрия монах била без особено значение. Сега обаче тя е от особена важност. Ако „хилядниците“ са прави, краят на света би трябвало да се очаква на идущата Коледа!

Моля, обърнете внимание, че не казвам „на двадесет и пети декември“. Денят и месецът на раждането на Христос са неизвестни. Матей отбелязва, че цар е бил Ирод; Лука твърди, че цезар е бил Август, а Сирений е бил управител на Сирия, освен това всички знаем, че Мария и Йосиф са тръгнали от Назарет за Витлеем, за да ги преброят и обложат с данъци.

Други данни няма нито в Светото писание, нито в римските граждански записи.

Ето това е! Според теорията на „хилядниците“ Страшният съд трябва да се очаква след около двадесет и пет години… или днес следобед!

Тази несигурност не би ме лишила от сън, ако не беше Маргрете. Но как можех да спя, когато над любимата ми е надвиснала заплахата да бъде захвърлена в Бездънната яма и да страда там во веки веков?

Вие какво бихте направили?

Опитайте се да си представите как съм застанал бос на мръсния под и мия чинии, за да платя дълговете си, и в това време размишлявам задълбочено над проблеми от първостепенно значение. Смешна гледка! Но миенето на чинии не е работа, която изисква да напрегнеш всичките си умствени сили. Аз я върша по-добре, когато умът ми е зает с разнищването на някой труден въпрос.

Понякога сравнявах сегашното си положение с това, което бях доскоро, и се чудех защо трябва да мина през лабиринт, за да се добера до дома, който сам си бях изградил.

А исках ли наистина да се върна? Там беше Абигейл и макар многоженството да е нещо приемливо в Стария завет, в четиридесет и шестте щата беше съвсем друго. Въпросът беше решен веднъж завинаги, когато артилерията на Съюзната армия унищожи крепостта на антихриста в Солт Лейк Сити и под неин надзор тези безнравствени „семейства“ бяха разбити и разпръснати.

Да се откажа от Маргрете в полза на Абигейл — това беше твърде висока цена за удоволствието да си върна властта и влиянието, с които до неотдавна се ползвах. Но аз обичах работата си и всички свързани с нея блага, на които заслужено се радвах. Изминалата година беше най-успешната от създаването на фондацията — имам предвид сдружението с нетърговска цел „Църковно обединение за благоприличие“. „Нетърговска цел“ не означава, че организацията ни не може да плаща добри заплати и дори премии, а аз заемах добре платена длъжност след тази най-успешна година в нашата история, когато фондовете ни значително се увеличиха и заслугата за това беше най-вече моя — като заместник на ръководителя първостепенната ми задача беше да държа хазната пълна.