Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 58

Маргрете ми обърна внимание върху нещо, което потвърди моите съмнения: този Масатлан не беше градът, в който тя бе идвала по-рано. Този беше много по-малък и не можеше да се нарече туристически център. Наистина, дългият кей, на който трябваше да спре „Конге Кнут“, в този свят не съществуваше. Това изглежда я убеди толкова, колкото и летящите машини, че моята „параноя“ е най-неубедителната хипотеза. Бе виждала голям и солиден кей, но сега беше изчезнал. Това я потресе.

Комендантът явно не остана с блестящи впечатления от нас. Разпитва по-дълго лейтенант Санс, отколкото мен и Маргрете и не изглеждаше никак доволен от него.

Имаше и още едно нещо, което тогава не разбрах, пък и след това не успях напълно да го проумея. Шефът на Санс беше „капитан“, такъв беше и комендантът. Двамата обаче имаха различен чин.

Бреговата охрана си служеше с военноморски звания, но онази малка част от нея, която работеше с летящите машини, използваше армейските звания. Мисля, че тази малка разлика има исторически корени. Както и да е, явно имаше търкания и разногласия. Морският капитан с четирите нашивки никак не беше склонен да се вслушва в думите на офицера от военновъздушната част като в Евангелието.

Лейтенант Санс му беше докарал двама голи корабокрушенци, които разправяха басни и морският вълк беше склонен да обвинява самия Санс за невероятната ни история.

Лейтенантът нямаше вид на уплашен. Струва ми се, че той не питаеше особено уважение към офицера, който в живота си не се е качвал по-високо от свраче гнездо. (След като се повозих на неговата катафалка, много добре разбирах защо няма никакво намерение да слага наколенките пред човек, който никога не се е издигал над морското равнище. Бях се сблъсквал с това явление дори и сред пилотите на управляеми балони, които делят хората на „летящи“ и „нелетящи“.)

След малко, като разбра, че не може да впечатли Санс, нито пък Маргрете, и че не е в състояние да общува с мен по друг начин, освен чрез Маргрете, комендантът вдигна рамене и даде нареждания, в резултат на които ние се озовахме в столовата. Мислех, че сме приключили. Сега обаче се връщахме, за да продължим, каквото и да значеше това.

Второто ни заседание с коменданта беше по-кратко. Той ни съобщи, че ще се срещнем със съдията по имиграционните въпроси в четири същия следобед. Щяхме да се явим пред упълномощения съдия, тъй като имиграционен съд нямаше. Междувременно можехме да се запознаем със списъка, в който се изброяваха оказаните ни услуги и цената им, а плащането щяхме да уредим със съдията.

Маргрете имаше съвсем слисан вид, докато поемаше листа. Поисках да узная за какво става дума.

Тя ми преведе. Погледнах сметката.

Повече от осем хиляди песос!

Не се изискваха кой знае какви познания по испански, за да прочетеш тази сметка. Повечето думи бяха близки до нашите. „Tres horas“ е три часа, и ние трябваше да платим за тричасово използване на „aeroplano“ — дума, която преди това бях чул от Маргрете, означаваща тяхната летяща машина. Трябваше да заплатим също и за времето на лейтенант Санс и сержант Домингес. Следваше още нещо, което вероятно беше цената на положените от двамата усилия или нещо от този род.