Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 33
Робърт Хайнлайн
Един умен човек щеше да се измъкне тихо и да се скрие някъде.
Аз обаче не съм умен.
VI
Да ядем и да пием, защото утре ще умрем.
Слязох по стълбите, без да поглеждам към тримата, и се запътих право към гишето в канцеларията. Хендерсон беше там и ми прошепна:
— Онези тримата… Познавате ли ги?
— Не, не ги познавам. Ще видя какво искат. Хвърляйте ни по едно око, става ли?
— Дадено!
Обърнах се и тръгнах към милото трио. Умникът излая към мене:
— Ей, Греъм! Спри там! Къде отиваш?
Продължих напред и изсъсках:
— Млъкни, идиот! Искаш да провалиш работата ли?
Грамадата от мускули ми препречи пътя и надвисна над мен като небостъргач. Човекът-пистолет направи крачка зад гърба ми. Аз процедих с ъгълчето на устата, както бях виждал да правят затворниците по филмите:
— Престани да правиш сцени и разкарай тези маймуни от кораба! Двамата с тебе трябва да си поговорим.
— Нали си говорим! Ici! Тук и сега.
— Нещастен глупак! — произнесох благо и се огледах нервно. — Не тук. Бъкано е от шпиони и бръмбари. Ела с мен. Само че накарай помиярите си да слязат на кея.
— Non!
— Бог да ни е на помощ! Слушай ме внимателно — прошепнах аз. — Ще кажеш на тези скотове да се махнат от кораба и да чакат пред трапа. После двамата отиваме на открито на палубата, където можем да говорим, без да ни подслушат. Иначе нищо няма да стане! И ще кажа на Главния, че си провалил сделката. Разбра ли ме? Действай! Или си заминавай и им кажи, че работата не става.
Той се поколеба, после бързо изрече на френски нещо, което не разбрах — моят френски е образец на салонна изисканост. Горилата като че се поколеба, но пищовджията само сви рамене и се запъти към трапа.
— Хайде! — подканих дребния мазол. — Да не губим време! Корабът всеки момент ще отплава.
Тръгнах без да се оглеждам дали ме следва. Ускорих крачка, за да го принудя да върви бързо след мен или да се откаже. На ръст го превъзхождах колкото горилата мен и той трябваше да подтичва по петите ми.
Продължих напред по палубата покрай открития бар и масите до самия басейн.
Както и предполагах, той беше празен заради спирането ни в пристанището. Там висеше обичайната табелка „ЗАТВОРЕНО ДО КРАЯ НА ПРЕСТОЯ“ и символично го ограждаше само едно въже, но водата не беше източена. Прекрачих през въжето и застанах с гръб към басейна. Той ме последва. Вдигнах ръка:
— Спри, където си!
Той спря.
— Сега вече можем да говорим. Казвай какво искаш и гледай да си убедителен! Защо си домъкнал тази планина от мускули на кораба, та да привличаш вниманието? При това на датски кораб! Господин Б. много, ама много ще ти се разсърди. Как ти е името?
— Името ми няма значение. Къде е пакетът?
— Какъв пакет?
Той понечи да изругае, но аз го прекъснах:
— Спри с глупостите! Няма да ме стреснеш. Този кораб всеки момент ще отплава. Имаш само няколко минути да ми обясниш какво точно искаш и да ме убедиш да ти го дам. Ако продължаваш да се перчиш, ще трябва да се върнеш при шефа си с празни ръце и да му кажеш, че си оплескал работата. Хайде, казвай! Какво искаш?
