Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 32

Значи съм глупав, така ли?

Щеше ли да тръгнеш през огъня, ако имаше поне малко мозък?

А ти защо не ме спря?

Да те спра? Някога да си ме послушал за нещо? И престани да се измъкваш — каква беше последната ти оценка по термодинамика?

Добре де, да приемем, че не съм в състояние да го направя сам…

Каква скромност!

Стига де, чуваш ли! Да знаеш, че нещо може да се направи, е две трети от победата. Мога да бъда ръководител на изследванията и да направлявам усилията на няколко наистина кадърни инженери. Те ще осигурят мозъка, аз ще осигуря по памет уникалната информация за това как изглежда един управляем балон и как действа. О’кей?

Това е подходящо разделение на труда — ти осигуряваш запаметената информация, те осигуряват мозъка. Да, така вече става. Но няма да е никак бързо, нито евтино. Как смяташ да финансираш проекта?

Ами… чрез продажбата на акции може би?

Спомняш ли си онова лято, когато продаваше вакуумни чистачки?

Добре де… имаме и тези милион долара.

Гнусно, гнусно!

— Господин Греъм?

Откъснах се от бляновете си и видях пред себе си една куриерка от канцеларията на касиера.

— Да?

Тя ми подаде плик.

— От господин Хендерсон е, сър. Той каза, че може би ще искате да му отговорите.

— Благодаря.

Бележката гласеше: „Скъпи господин Греъм! Тук долу на площадката чакат трима мъже, които твърдят, че имат среща с вас. Не ми харесва нито как изглеждат, нито как говорят, а в това пристанище се срещат всякакви странни типове. Ако не ги очаквате или не искате да се срещнете с тях, кажете на моята пратеничка, че не ви е открила, а аз ще им съобщя, че сте слязъл на брега. А.П.Х.“

Няколко дълги, неприятни мига се колебаех между любопитството и предпазливостта. Те не искаха да видят мен, а Греъм… Каквото и да очакваха от него, аз не можех да удовлетворя претенциите им.

Но ти знаеш какво им е нужно!

И на мен така ми се струва. Но дори и да ми донесат писмо от свети Петър, аз не мога да им дам — пък и на когото и да било — този глупав милион. Знаеш го.

Разбира се, че го знам. Исках само да се уверя, че и ти го знаеш. Добре тогава, щом като при никакви обстоятелства няма да предадеш милиона на Греъм на някакви си трима непознати, защо ти е да се срещаш с тях?

Защото трябва да знам! А сега млъквай!

Казах на пратеничката:

— Предайте, моля ви, на господин Хендерсон, че ей сега ще сляза. И благодаря за проявеното внимание.

— За мене е удоволствие, сър. Господин Греъм… видях ви, когато минахте през огъня. Бяхте чудесен!

— Бях си изгубил ума. Все пак благодаря.

Спрях на стълбищната площадка и огледах отгоре тримата, които ме чакаха. Те представляваха живо олицетворение на заплахата — двуметрова горила, чиито ръце, крака и челюсти навеждаха на мисълта за някакво заболяване от рода на гигантизъм, женствен тип, който се нанасяше четири пъти в обема на горилата, и накрая безлично същество с празен поглед. Мускули, мозък и пистолет — или всичко беше плод на развинтеното ми въображение?