Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 23

Аз наистина пуснах горещата вода, макар че това едва не ме уби — бедният стар Алекс! Оставих я така, докато усещанията ми се притъпиха, после рязко смених със студена. Това ме накара да изкрещя.

Оставих водата да тече студена, докато престанах да я чувствам. Едва тогава спрях душа и се избърсах, като оставих вратата отворена, за да излезе парата. Влязох в стаята… и изведнъж усетих, че се чувствам чудесно. Никакво главоболие. Никакво усещане за наближаващия край на света. Никакво гадене. Единствено глад. Алекс, никога повече не бива да пиеш… и все пак, ако го направиш, трябва да изпълняваш точно указанията на Маргрете. Малката има глава на раменете си — оцени това, момче!

Започнах да си подсвирквам и отворих гардероба на Греъм.

Чу се превъртане на ключ в ключалката. Бързо грабнах хавлията му и успях да се прикрия, преди вратата да се е отворила. Маргрете не влезе веднага, забави я тежкият поднос. Задържах й вратата. Тя остави подноса и нареди чиниите и храната на писалището.

— Ти беше права за душа-сауна — казах. — Направих го точно така, както нареди докторът. Или по-точно, милосърдната сестра.

— Знам, точно така правеше и баба, когато дядо ми имаше нужда.

— Мъдра жена. Я, как хубаво мирише! (Бъркани яйца, бекон, камари датски сладкиши, мляко, кафе, а за гарнитура — различни видове сирене, „фладброд“ и тънки резенчета шунка, освен това и някакви тропически плодове, които не мога да назова.) А какво казваше баба ти, когато дядо ти се опитваше да спори?

— А, тя понякога губеше търпение.

— За разлика от тебе. Хайде, кажи.

— Ами… казваше, че Бог е създал мъжете, за да подложи на изпитание женската душа.

— Нищо чудно и да е права. Ти съгласна ли си с нея?

Тя се усмихна и трапчинките отново се появиха.

— Аз мисля, че стават и за други неща.

Маргрете разтреби стаята ми и почисти банята (добре де, добре, стаята и банята на Греъм, става ли?), докато аз се хранех. Приготви ми широк панталон, спортна риза на палмички и сандали, после вдигна подноса с чиниите, като ми остави само кафето и остатъка от плодовете. Когато си тръгна, аз й благодарих, чудейки се дали не трябва да й предложа „заплащане“ и дали служи така вярно и на останалите пътници. Едва ли. Във всеки случай, не посмях да я попитам.

Заключих вратата след нея и продължих да изследвам стаята на Греъм.

Носех неговите дрехи, спях в неговото легло, отговарях на неговото име — а сега трябваше да реша дали да извървя целия път и да бъда наистина А. Л. Греъм… или пък да се обърна към някой от облечените с власт (Американския консул? А ако не, тогава към кого?), да си призная самозванството и да поискам помощ?

Обстоятелствата ме притискаха. Днешният „Кралски вестоносец“ съобщаваше, че параходът „Конге Кнут“ по разписание ще пусне котва в Папеете в три следобед и ще отплува за Масатлан, Мексико, в шест. Касиер-домакинът уведомяваше всички пътници, желаещи да обменят франкове в долари, че представител на банката в Папеете ще бъде на борда, на площадката срещу неговата канцелария, от момента на акостирането до самото отплаване. Касиерът също така желаеше да напомни на пътниците, че дълговете, направени на кораба, каквито бяха сметките в бара и магазините, могат да бъдат изплатени само в долари, датски крони или потвърдени акредитиви.