Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 22

— Недей да го правиш.

— Ще го направя, ако продължавате да се инатите. Астрид няма да има нищо против, сигурна съм. Тя ви харесва. Каза ми, че сте я гледал снощи, докато танцува.

Сложих таблетките в устата си и ги преглътнах с остатъка от доматения сок — леденостуден и успокояващ бунта в стомаха ми.

— Да, гледах я, докато не те забелязах. После гледах тебе.

Тя се усмихна за пръв път.

— Така ли? И хареса ли ви?

— Ти беше много красива. (А танцът ти — направо неприличен. Непристойното ти облекло и поведение ме потресоха неимоверно. Бях вбесен — и в същото време мечтаех да те гледам безкрай!) Много си грациозна.

На бузите й се появиха две трапчинки.

— Надявах се, че ще ви хареса, сър.

— Хареса ми. И спри да ме плашиш с Астрид.

— Добре. Стига да се държите прилично. А сега ставайте — и под душа. Отначало пуснете гореща вода, после съвсем студена. Да се получи нещо като сауна. — Тя почака. — Ставайте, казах! Няма да си тръгна, докато не чуя душа и не видя да излиза пара.

— Ще взема душ. След като излезеш.

— И ще пуснете хладка вода, знам аз! Ставайте, сваляйте този панталон и отивайте под душа. Докато се къпете, аз ще ви донеса закуската. Точно имаме време, преди да са затворили бюфета и да са започнали с приготвянето на обяда… така че спрете да се мотаете. Ако обичате!

— Не, не мога да закусвам! Не и днес. Не, не.

Само при мисълта за ядене ми се повдигаше.

— Трябва да ядете. Ясно ви е, че снощи прекалихте с пиенето. Ако не хапнете нещо, през целия ден ще се чувствате зле. Господин Греъм, аз приключих с обслужването на останалите гости, така че сега съм свободна. Ще ви донеса закуската, после ще остана тук и ще ви гледам, докато се нахраните. — Тя ме огледа. — Трябваше да ви сваля панталона, докато ви слагах в леглото. Обаче бяхте толкова тежък!

— Ти си ме сложила да си легна?

— Ори ми помогна. Момчето, с което танцувах.

Лицето ми сигурно ме е издало, защото тя побърза да добави:

— Не, не съм го пускала в стаята ви, сър. Съблякох ви сама. Само че някой трябваше да ми помогне да ви кача по стълбите.

— Не мисли, че те упреквам. (А после върна ли се на забавата? Той беше ли там? Танцува ли с него? „…ревността е жестока като гроба; а нейната жарава е от живи въглени…“ Нямам право!) Благодаря и на двама ви. Сигурно съм бил ужасно противен.

— Е… храбрите мъже често пият твърде много, след като опасността е преминала. Но това не е добре за вас.

— Права си. — Станах от леглото и се запътих към банята. — Ще пусна гореща вода. Обещавам.

Затворих вратата и я заключих, едва тогава се съблякох напълно. (Значи, напил съм се зверски, бил съм пиян като пън, щом се е наложило някакъв туземец да ме влачи до леглото ми. Алекс, ти си направо гаден! И нямаш никакво право да ревнуваш това хубаво момиче. Не си й собственик, а и в поведението й няма нищо нередно според стандартите на това място — където и да се намира то — при това тя не е направила нищо, освен че се е грижила като майчица за тебе. Това обаче не ти дава право на никакви претенции спрямо нея.)