Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 179
Робърт Хайнлайн
Албер надникна в стаята.
— Свети Алек, търси ви един ангел.
— Веднага идвам!
Ангелът чакаше отвън, май нямаше желание да гуши глава между раменете си, за да влезе.
— Вие ли сте Свети Александър Хергеншаймър?
— Да, аз съм.
— Имам съобщение за вас относно запитването ви за създанието на име Маргрете Свенсдатер Гундерсон. То гласи: „Въпросната особа не е сред възнеслите се живи на небето, нито се е появила с някоя от следващите групи. Създанието Маргрете Свенсдатер Гундерсон не е в рая и не се предвижда да попадне тук.“ Това е всичко.
ХХIII
„Викам към Тебе, но Ти не ми отговаряш;
стоя и Ти само ме гледаш.“
Разбира се, най-накрая се озовах в канцеларията на Свети Петър при главната порта… след като първо дирих трескаво из целия рай.
Вслушах се в съвета на Хейзъл и се върнах до портата Ашер, за да потърся помощта на дружеството „Намерете своите приятели и любими“.
— Свети Алек — каза ми тя, — ангелите не си служат със заблуди, а и архивите, в които проверяват, са пълни. Но може да не са погледнали където трябва, пък и според мен не биха се престаравали, за разлика от тебе. Такива са си. Възможно е Марги да е записана с моминската си фамилия.
— Точно нея им казах!
— Тъй ли… Мислех си, че си ги помолил да търсят Марги Греъм.
— Не съм. Тогава да се върна и да ги помоля пак?
— Не сега. И ако се наложи, едва ли ще е най-добре да се обърнеш към същото бюро за информация. Отиди направо в канцеларията на Свети Петър. Там ще ти обърнат внимание хора, а не поредните ангели.
— Точно това искам!
— Но първо опитай при „Намерете своите приятели и любими“. В дружеството няма никаква бюрокрация. Там работят само доброволци, които наистина са загрижени за ближния си. Така ме откри Стийв, след като го убиха. Не знаеше фамилията ми, а и аз не я бях споменавала от години. Нямал представа къде и кога съм умряла. Но една мила старица в дружеството упорито проверявала всички жени на име Хейзъл, докато Стийв се провикнал: „Ето я!“ Ако просто бе отишъл в главната канцелария на Свети Петър, щяха да го отпратят с оправданието, че сведенията са недостатъчни. — Тя се позасмя. — В дружеството впрягат на работа и въображението си. Така ме събраха с Люк, макар никога преди да не сме се срещали. Щом ми писна от безделие, аз реших, че искам да се занимавам с малък ресторант — чудесен начин е да се виждаш с хората и да намираш нови приятели. Помолих в дружеството, пуснаха компютрите си с ключова дума „готварство“ и след доста неуспешни опити попаднах на Люк. Станахме партньори и създадохме „Свещената крава“. Така открихме и Албер.
Също като Кейти Фарнсуърт, Хейзъл лекува душевните болки със самото си присъствие. И е много практична, по което си прилича с моята любима. Сама предложи да изпере мръсните ми дрехи и ми даде временно резервните одежди на Стийв. Погрижи се да имам огледало и калъп сапун. Най-сетне се преборих с тази петдневна (или седемгодишна?) брада. Последното ми ножче за бръснене приличаше повече на трион, но след половин час старателно точене в стъклена чаша — научих тази хитрина още в юношеството си — още вършеше работа.
