Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 176

Хората в рая се занимават с каквото пожелаят, защото не ги гони нуждата. Онази мила дама (Сузане), която ми поиска благословия, била майсторка на дантели във Фландрия. Сега преподава занаята си на всеки, който пожелае да се учи. Останах с непоклатимото впечатление, че за повечето хора в Светия град основният проблем е с какво да запълнят времето си. (Питам се дали все пак има някакво полезно зрънце в идеята за преражданията, толкова вкоренила се в множество религии извън християнството? Не може ли спасената душа да бъде възнаградена след време с ново захвърляне в бързеите на всекидневието? Ако не на Земята, то в някой друг свят? Не би било зле да се поровя по въпроса в Библията. Но за мое най-голямо изумление, в рая е твърде трудно да откриеш екземпляр от Светото писание.)

Бюрото за информация беше точно където ми казаха — близо до бреговете на Реката, в която от Престола Господен се изливаше Водата на живота. Самият Престол се издига право нагоре насред горичката с Дървото на живота и не можеш да го огледаш добре толкова отблизо. Все едно да зяпаш най-високия небостъргач в Ню Йорк, застанал на тротоара до него. Естествено, не виждаш и Божия лик, защото гледаш право нагоре към нещо, високо точно хиляда четиристотин четиридесет и четири кубита. Съзираш само сиянието… и чувстваш Присъствието.

Плътната тълпа около бюрото беше каквато и очаквах след обясненията на херувима. Не се редяха на опашка, ами се бяха скупчили в непроходим кръг наоколо. Щом огледах гъмжилото, започнах да се питам кога ли бих успял да се добера до бюрото. И щеше ли да е възможно по друг начин освен с прилагане на най-гнусните трикове от разпродажбите с намаление — настъпване по мазолите, ръгане с лакти в ребрата и всичко останало, заради което мъжете толкова се отвращават от блъсканицата?

Стоях край тълпата и се мъчех да измисля нещо. Нима трябваше непременно да газя нечии мазоли, за да открия Маргрете? Още се колебаех, когато при мен дойде херувим със значка.

— Светецо, искате да попитате нещо ли?

— И още как!

— Вървете след мен. — Херувимът носеше дълъг жезъл, който много ми приличаше на полицейска палка. — Отдръпнете се! Направете път на светеца! Хайде, по-живо!

Преди да се усетя, вече бяхме застанали пред бюрото. Не мисля, че тук беше възможно някой да пострада, но сигурно имаше доста наранени чувства. Не одобрявам такива сцени. Би трябвало отношението да е еднакво към всички. Но където действа правилото РДП, да си дори ефрейтор е несравнимо по-добре, отколкото да си прост редник.

Понечих да благодаря на херувима, но вече се беше отнесъл нанякъде.

— Светецо, какво желаете? — попита ме ангел иззад гишето.

Обясних му, че се опитвам да открия съпругата си. Той потропа с пръсти по тезгяха.

— Ами ние обикновено не се занимаваме с това. Има основано от създания дружество — „Намерете своите приятели и любими“.

— Къде е седалището му?

— Близо до портата Ашер.

— Какво?! Оттам идвам. Влязох през същата порта.

— Трябваше да попитате ангела, който ви е регистрирал. От новодошлите ли сте?