Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 174

Тъкмо да я попитам какво нося и ме сполетя малко чудо. Внезапно се погледнах отстрани — намачкан и мърляв панталон в защитен цвят, риза от армейските излишъци с потни петна под мишниците, издут от бръснача ляв преден джоб, тридневна брада и твърде дълга коса… а над главата ми нимб колкото вана, сияен и искрящ!

— Станете, моля ви — казах на добрата жена. — Нека не се натрапваме на околните.

— Да, отче. — Тя помълча и се престраши да добави: — Не би трябвало да седите отзад.

— Нека аз преценя, чадо. Сега ми разкажете още нещо за себе си.

Тя си седна на мястото, в този миг аз се озърнах и срещнах погледа на един ангел, седнал сам отпред. Той (тя) ми кимна да се приближа.

Надменното държание на ангелите вече ми беше дошло до гуша. Отначало пренебрегнах дадения ми знак. Но всички ни зяпаха, макар и да се преструваха, че нищо не забелязват. А моята стъписана спътничка ми зашепна:

— Свети човече, ангелът желае да говори с вас.

Предадох се, отчасти защото така ми беше по-лесно, но и защото исках да задам един въпрос на ангела. Станах и отидох при него (нея).

— Викахте ли ме?

— Да. Знаеш правилата. Ние сме отпред, създанията са отзад, а светците — по средата. Внушаваш неуместни мисли на обикновените създания, като седиш при тях. Как ще си запазиш привилегиите, ако нарушаваш протокола? Гледай да не ти се случва втори път.

Хрумнаха ми няколко възможни реплики, без изключение неподходящи за Светия град. Преглътнах ги и казах:

— Може ли да ви задам един въпрос?

— Питай.

— Кога тази колесница ще стигне до Реката, изливаща се от Престола?

— Че защо ти е да знаеш? Имаш цялата вечност пред себе си.

— Това означава ли, че не знаете? Или просто не искате да ми кажете?

— Върви да седнеш където ти е мястото. Веднага!

Опитах се да намеря свободна седалка отзад. Но нямаше. Хората мълчаха и отбягваха погледа ми. И без думи беше ясно, че никой не би ми помогнал да се опълча срещу волята на един ангел. Въздъхнах и се настаних по средата в самотен лукс, защото бях единственият светец в колесницата. Ако изобщо бях светец.

Не знам колко се проточи пътуването до Престола. В рая светлината е неизменна, липсват капризи на климата, отгоре на всичко нямах часовник. Просто мина много време, изпълнено със скука. Скука ли? О, да. Великолепна постройка, сътворена само от скъпоценни камъни, е радост за окото. Десетина такива също могат да бъдат чудесна гледка, стига да се различават помежду си. Но ако стотина километра наред виждате само тези палати, ще ви доспи. Хиляда километра навяват смъртна досада. Започнах да копнея за някой паркинг с очукани таратайки, за сметище или (най-добре!) за обширна ливада с избуяла трева.

Новият Йерусалим е град на безупречната красота. Очевидец съм. Но онова безкрайно дълго пътуване ме научи, че и грозотата си има добри страни.

Не успях да науча кой е измислил Светия град. От само себе си се разбира, че Бог е одобрил и ръководил замисъла и градежа. Но в Библията не са посочени нито архитектите, нито строителите. Масоните обичат да приказват за „Великия Архитект“ и подразбират Йехова, но подобно нещо няма да прочетете в Писанието. Само веднъж си позволих да попитам един ангел кой е създал града. Нито се присмя на невежеството ми, нито ме сгълча за нахалството. Явно не можа да схване в какво се състои въпросът. И все пак аз още се питам — Бог сам ли е създал (проектирал и построил) Светия град, до последното скъпоценно камъче, или е поверил работата на свои подчинени?