Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 173

Доколкото разбрах, всеки в рая използваше тези колесници (освен големите клечки, на които по ранг им се полагаха индивидуални возила). Дори ангелите. Повечето пътници обаче бяха хора с обикновени одежди и нимбове от най-простия вид. Имаше и неколцина с дрехи от различни исторически периоди, с далеч по-големи и украсени нимбове. Забелязах, че ангелите се държаха с такива създания значително по-вежливо. Но не седяха при тях. Разполагаха се отпред, привилегированите човеци бяха в средната част, останалите (между тях и аз) бяхме отзад.

Попитах една от спътничките си за колко време се стига до Престола.

— Не знам — отвърна тя. — Не ходя чак дотам.

Тази душа изглеждаше като дама на средна възраст и се държеше дружелюбно. Реших да подхвана разговор.

— Говорът ви май е канзаски?

— Не бих казала — засмя се тя. — Родена съм във Фландрия.

— Нима? Много добре говорите английски.

Жената поклати глава.

— Никога не съм учила този език.

— Но…

— Знам, знам. Явно сте от новодошлите. Раят е незасегнат от проклятието вавилонско. Тук никога не е имало смешение на езиците… което е доста удобно за мен, защото не ме бива по чуждата реч. Преди да се спомина, често се затруднявах. Не и тук. — Тя се взря любопитно в мен. — Може ли да ви попитам къде и кога умряхте?

— Не съм умирал. Възнесох се жив на небето.

Очите й се разшириха изведнъж.

— О, колко вълнуващо! Сигурно сте много свят човек.

— Не ми се вярва. Защо си го помислихте?

— Възнесението ще настъпи… о, вече е настъпило, нали?… внезапно. Така са ме учили.

— Права сте.

— Значи без никакво предупреждение, без изповед, без напътстващ ви свещеник… вие сте бил готов! Чист като Светата майка. И сте попаднал направо в рая. Непременно сте свят човек. Точно това си казах, като ви видях дрехите. Светците, особено мъчениците, често се обличат както през земния си живот. Видях и че не носите нимба си на светец. Това ви е право. — Тя като че се смути. — Ще ме благословите ли? Или си позволявам твърде много?

— Сестро, аз не съм светец.

— Нима ще ми откажете благословията си?

(Мили Исусе, как пък точно това ми дойде до главата?)

— След като вече чухте, че според собственото ми убеждение аз не съм светец, още ли желаете да ви благословя?

— Стига да пожелаете… свети отче.

— Ваша воля. Моля ви, склонете леко глава.

Вместо това тя направо коленичи. Положих длан на главата й.

— С даденото ми право на призван и ръкоположен свещенослужител на единствената праведна църква на Исус Христос, Син Божи, и осенен от Светия Дух, аз благославям тази си сестра во Христе. И тъй да бъде!

Навсякъде около мен отекна „Амин!“. Бях забравил, че си имаме доста многобройна публика. Смутих се. Не бях уверен нито тогава, нито сега, че имах каквото и да е право да благославям в самия рай. Но жената помоли толкова смирено, че нямаше как да й откажа.

Тя вдигна просълзените си очи към мен.

— Знаех си аз. Знаех си!

— За какво говорите, сестро?

— Вие сте светец. Сега го носите!