Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 172

Вторачих се нататък. От такова разстояние Богът Отец на своя Престол ми приличаше на изгряващо слънце.

— Хиляда километра значи. Няма ли някое по-наблизо?

— Създание, всичко е направено с определена цел. Ако имаше бюро на всяко кръстовище, край тях щяха да се скупчат тълпи, изгарящи от желание да зададат глупавите си въпроси. А както е уредено сега, никое създание не би си направило труда да измине дългия път, ако въпросът му не е наистина важен.

Логично. И влудяващо. Усетих се, че отново ме измъчват твърде неподходящи за рая мисли. Винаги съм смятал, че тук блаженството е гарантирано. Само че срещах същите безсмислени пречки като на Земята. Преброих до десет първо на английски, после и на латински.

— Е, тогава… за колко време се стига дотам с летене? И каква е максималната разрешена скорост?

— Нима си мислиш, че ще ти позволим да летиш тук?

— А защо не? Неотдавна долетях, че и обиколих отвън.

— Така си мислиш ти! Всичко това е направил водачът на вашата кохорта. Създание, искам да ти дам един съвет, който ще те опази от неприятности. Когато си получиш крилете — ако някога ги получиш — не се и опитвай да летиш над Светия град. Толкова бързо ще те смъкнат, че свят ще ти се завие. И ще ти вземат крилете.

— Но защо?

— Защото нямаш право. Вие, новаците, едва-що сте си показали носа тук и вече си мислите, че всичко е ваше. Ако можехте да припарите до Престола, сигурно щяхте да издълбаете по него имената си с ножче. Ще ми се да ти налея малко ум в главата. В рая има едно важно правило — РДП. Знаеш ли какво означава това съкращение?

— Не — уверих го, макар и да не беше съвсем вярно.

— Тогава слушай и се поучи. Забрави Десетте заповеди. Тук важат само две-три от тях и не би могъл да ги нарушиш, колкото и да се напъваш. Златното правило гласи: „Рангът дава привилегиите“. През цялата тази епоха ти си новобранец във Войнството Господне, значи имаш възможно най-ниския чин. Съответно и най-малко привилегии. Всъщност сещам се само за една — че изобщо си тук. В безкрайната си мъдрост Господ е преценил, че си заслужил мястото си в рая. Толкова! Дръж се прилично и можеш да останеш. Сега да разчоплим правилата за движение. Само ангелите летят над Светия град. Никой друг. Включително и ти, дори да получиш криле. Натъртвам ти го пак, защото учудващо голям е броят на създанията, които си въобразяват, че с идването си тук автоматично се превръщат в ангели. Нито е вярно, нито е възможно. Създанията никога не стават ангели. Понякога са светци. Рядко! Не и ангели.

Този път преброих от десет до едно, и то на иврит.

— Ако нямате нищо против да ви напомня, бих искал да стигна до бюрото за информация. Щом ми е забранено да летя, как да се добера до него?

— Че защо не попита веднага? С обществения транспорт.

Малко по-късно вече седях в колесницата на „Транзитни линии Свети град“. Тя шумно се носеше към далечния Престол. Беше открита, с формата на ладия и в нея се влизаше отзад. Нямаше нито разбираем за мен движещ механизъм, нито шофьор или кочияш. Имаше все пак обозначени спирки и така успях да се кача. Още не бях научил как бих могъл да я спра по желание.