Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 170

(„Хранене ли?!“)

Ами да, аз си помислих същото и попитах ангела, който ме регистрираше. Той/тя ме изгледа отвисоко.

— Похапването е въпрос на желание. Няма да се почувстваш зле, ако никога повече не сложиш залък в устата си и нищо не пиеш. Но на мнозина от създанията, както и на някои от ангелите тези забавления им допадат, особено в приятна компания. Ти сам ще си решиш.

— Благодаря. Сега за настаняването. За сам човек е, а ще бъдем двама — аз и съпругата ми. Затова…

— Искаш да кажеш „бившата ти съпруга“. В рая бракове няма.

— А? Това означава ли, че не можем да живеем заедно?

— Няма такова нещо. Но двамата ще трябва заедно да подадете заявление за ново настаняване в Управлението за преустрояване. И не забравяйте да си носите предишните бележки.

— Точно това ме тревожи! Загубихме се. Как да я открия?

— Подобни проблеми не ми влизат в служебните задължения. Попитай в някое бюро за информация. А дотогава използвай стаята си в общежитието Гедеон.

— Но…

Той (тя?) въздъхна.

— Имаш ли представа от колко хиляди часове седя тук? Можеш ли да осъзнаеш колко сложно е да се погрижиш за милиони създания наведнъж, някои възнесли се живи, други отново дарени с тяло? За пръв път ни се наложи да прокараме канализация за плътски твари — хрумва ли ти какви неудобства ни причини това? Казвах им аз — щом монтирате канализация, ще има и създания, които да я използват. И какво става! Смрад навсякъде! А чу ли ме някой? Ами! Хайде, вземи си документите, влез през тази врата, получи си белите одежди и нимба. Между другото, арфите са по желание. По зелената линия ще стигнеш до общежитието Гедеон.

— Не!

Неговите (нейните) устни се размърдаха. Може би се молеше.

— Как мислиш, редно ли е да се мотаеш из рая в този си вид? Доста зле изглеждаш. Тук още не сме свикнали с възнесли се живи създания. Ъ-ъ… Елия май беше последният досега. Налага се да отбележа, че външността ти е почти толкова неприятна като неговата при появата му. На твое място щях не само да сменя тези парцали с достойни бели одежди, но и да се погрижа за този пърхут по главата ти.

— Вижте какво — започнах с изопнати докрай нерви — никой, освен Исус, не познава премеждията, през които минах. Вие сте си седели тук в съвършения град със златните улици, а аз се борех със самия сатана. Знам, че изглеждам доста оръфан, но не по свой избор се появих такъв тук. Тъкмо се сетих… Къде да намеря ножчета за бръснене?

— Какво?

— Ножчета за бръснене. „Жилет“ или подобни. Предпочитам да са от неръждаема стомана.

— Тук нищо не ръждясва. Но за какво са ти тези неща?

— Именно за да махна наболата брада от лицето си.

— Сериозно? Ако Бог в безкрайната си мъдрост бе решил, че създанията от мъжки пол не бива да имат косми по лицето си, нямаше да им ги даде.

— Ясно. Къде е бюрото за информация?

— Хиляда километра наляво оттук.

Вече бях кипнал, когато обърнах гръб на ангела. Бюрократи дори в рая! Реших да не досаждам повече с въпросите си, защото схванах намека. От обиколката бях запомнил, че хиляда километра са точното разстояние от централна порта, през каквато минах, до средата на Светия град, тоест до Престола Господен. Следователно той (тя) ми казваше, че ако не харесвам как се отнася с мен, мога да се оплача на самия Шеф. С други думи: „Я ми се разкарай от главата!“