Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 169

(Или в безкрайното си милосърдие Бог им е позволил да я виждат плоска? Нима могат смъртните да прозрат мъдростта Му?)

Стори ми се, че след около два часа доближихме рая. Казвам „стори ми се“, защото нямам представа колко време е минало. Нямаше достъпни за човешките сетива ориентири. Впрочем, цялото Възнесение привидно продължи два дни… но по-късно научих, че по други мерки вероятно са изтекли цели седем години. Времето и пространството стават твърде неуловими, ако ви липсват привичните дреболии като стенния часовник и дърводелския метър.

В околността на Светия град нашите водачи ни накараха да намалим скоростта и направихме пълна обиколка, преди да влезем пред една от портите.

Да, гледката си я биваше. Новият Йерусалим (наричан също рай или Светия град) има формата на квадрат, също като столицата на Щатите, но е несравнимо по-голям. Всяка страна на квадрата се простира на две хиляди километра, значи площта му е четири милиона квадратни километра.

Пред рая градчета като Ню Йорк или Лос Анджилис са истински дребосъци.

Светата истина е, че Новият Йерусалим заема шест пъти по-голяма площ от щата Тексас! И въпреки това е претъпкан. Все пак не очакват кой знае колко нови попълнения след нас.

Разбира се, около града се извисяват стени, високи и широки по седемдесет метра. По тях има дванадесет платна за движение… и никакви предпазни парапети. Страшничко си е. Във всяка от четирите стени има по три порти. Обикновено са отворени и, както ни казаха, така щели да останат до Последната битка.

Самите стени са от искрящ яспис, но по тях се редят още по-стъписващи с красотата си хоризонтални ивици — сапфир, халцедон, изумруд, сардоникс, хризолит, берил, топаз, аметист… може и да съм пропуснал нещо. Новият Йерусалим е толкова ослепителен във всяка своя частичка, че за обикновения човешки ум е трудно да възприеме гледката. И е невъзможно да обхване всичко наведнъж.

Щом завършихме обиколката, водачът на нашата кохорта ни спря (също като чакащи дирижабли на летище О’Хара). Останахме там, докато той получи сигнал, че една от портите се е освободила. Надявах се да зърна поне за миг Свети Петър, но неговият пост е на главната порта, а ние влязохме точно през срещуположната — Ашер, където ни регистрираха упълномощени от него ангели.

Макар че всички дванадесет порти бяха отворени и на всяка се трудеха прилежно десетки ангели (пък и не ни проверяваха — нали Възнесението гарантираше, че душите ни са спасени), наложи се дълго да почакаме на опашка, докато ни запишат и ни дадат временни удостоверения, временни бележки за настаняване и хранене…