Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 168

— Колко е дълъг един кубит?

— Два кубита са един метър. Има ли в тази кохорта създание, което да не знае колко е дълъг един метър?

Никой не се обади и ангелът подкани:

— Други въпроси?

Жена отляво и над мен се провикна:

— Дъщеря ми не си носеше лекарството за кашлица, но аз успях да го грабна. Можете ли да й го отнесете?

— Създание, моля те да повярваш, че дори ако дъщеря ти успее да се закашля в рая, причината ще е чисто психосоматична.

— Но лекарят каза да…

— А сега млъкни и да се заемем с парада. Конкретните желания ще оставим за след пристигането ви в рая.

Въпреки това последваха още въпроси, повечето глупави и аз отново се уверих в нещо, което от години внимавах да не изричам гласно — набожността не е съпроводена непременно от здравомислие.

Отново прозвуча тръба. Командващият ангел извика:

— Напред! Полетете!

И ние се понесохме напред.

(Една забележка: наричам ангела „той“, защото ми се струваше, че има вид на мъж. Които ми приличаха на жени, определях ги мислено с „тя“. Така и не узнах как стои въпросът с пола при ангелите. Ако изобщо имаха такъв. Струва ми се, че са хермафродити. Естествено, нямаше как да проверя. Нито събрах смелост да попитам.)

(Още нещо ме безпокои — нали Исус е имал братя и сестри. Дева Мария още ли е девица? Никога не ми достигна смелост да задам и този въпрос.)

Забелязахме Неговия трон отдалеч. Не беше великолепният бял Престол на Бога Отец в рая, а по-скоро преносимо кресло, поставено тук специално за този случай. Което не му пречеше да е смайващо — изсечено от цял диамант. Безбройните му фасети пречупваха вътрешното сияние на Исус в порой от огън и лед, сипещ се във всички посоки. Това видях най-добре, защото лицето на Христос излъчва толкова силна светлина, че няма как да различиш чертите Му без доста затъмнени очила.

Нямаше значение. Не се съмнявахме кой е пред нас. Още на петдесетина километра от Него бях завладян изцяло от страхопочитание. Моите учители по теология не бяха смогнали да ми обяснят онова чувство, описано в библията с две думи, използвани винаги заедно — страх/любов. Но сега го изпитах. Обичах Онзи на трона и се боях от Него. Тепърва осъзнавах защо Петър е зарязал рибарската си мрежа и е тръгнал след Исус.

Естествено, не отправих молбата си дори когато минахме най-близо (на стотина метра от трона). През земния си живот се бях молил хиляди пъти на Исус, обръщайки се към Него по име. А в този миг само си напомних, че строилият ни за парада ангел обеща да имаме възможност за лични молби, когато пристигнем в рая. Значи скоро. Стигаше ми да си мисля, че и Маргрете е някъде в редиците и вижда Исус на трона Му… А ако не бях упорствал, това никога нямаше да се случи. Чувството ми сгряваше душата заедно с екстаза, предизвикан от Неговото ослепително сияние.

Няколко километра след трона колоната сви нагоре и надясно. Понесохме се надалеч от Земята, после и от Слънчевата система. Насочихме се с много по-голяма скорост право към рая.

Знаете ли, че нашата планета прилича на полумесец, когато я гледате отстрани? Хрумна ми въпросът дали някои от привържениците на теорията за плоската Земя са се възнесли. Не ми изглеждаше вероятно и все пак подобно породено от невежеството суеверие не е напълно несъвместимо с вярата в Христос. Разбира се, някои от суеверията са абсолютно недопустими — например астрологията или дарвинизмът. Но на мен поне не ми е известно църквата да се е произнасяла против безсмислиците за плоската Земя. И ако някои от тези заблудени хора бяха сега с нас, какво ли преживяваха при вида на планетата си, кръгла като топка за тенис?