Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 162

Презирам онези новомодни проповедници в големите градове с техните петминутни „вдъхновяващи послания“. Чувал съм да твърдят, че Били Неделята можел да наставлява в пътя истинен седем часа, помагайки си само с няколко глътки вода, като повтори същото и вечерта, и на следващия ден. А сега… Нищо чудно, че езическите култове избуяха като тръстика в блато!

До палатката видях покрит с брезент фургон, в който бяха впрегнати два коня. На платнището бе написано:

БРАТ БАРНАБИ „БИБЛИЯТА“

Прочетох поставения пред палатката плакат, който гласеше:

Старата вяра!

Брат Барнаби „Библията“

Изцеления при всяка проповед

В 10 сутринта, 2 следобед и 7 вечерта

Всеки ден от неделя, 5 юни, до СЪДНИЯ ДЕН!!!

Подвикнах на кобилата и дръпнах поводите, за да я спра.

— Мила, само виж това!

Маргрете внимателно прочете плаката, но си замълча.

— Възхищавам се на храбростта му — продължих разпалено. — Брат Барнаби си залага доброто име на увереността, че Страшният съд ще настъпи преди времето за жътва… която може и да подрани при тези жеги.

— Но нали и ти очакваш скоро Съдния ден?

— Да, само че не залагам положението си в призванието… само безсмъртната си душа и надеждата за рая. Марга, всеки познавач на Библията тълкува пророчествата малко по-различно от останалите. Или в пълно несъгласие с тях. Повечето от наскоро навъдилите се предвестници не очакват Страшния съд преди двехилядната година. Ще ми се да чуя доводите и на брат Барнаби. Току-виж е прозрял някоя премъдрост. Имаш ли нещо против да останем тук за около час?

— Ще останем, докогато пожелаеш. Но… Алек, искаш ли и аз да вляза? Трябва ли?

— Ами… — (О, любима, как жадувам да дойдеш и ти!) — Предпочиташ да почакаш в двуколката ли? — Мълчанието й беше достатъчно красноречиво. — Разбирам. Марга, не те насилвам. Само едно ме тревожи… Не сме се делили през последните няколко седмици, освен при крайна необходимост. Знаеш защо. Напоследък ни размятат от свят на свят почти всеки ден. Не ми се и мисли, че може да ни връхлети поредната промяна, докато ти седиш тук, а аз съм вътре. Далечко е. Но можем да постоим отвън. Чува се добре.

Изведнъж тя изпъна рамене.

— Аз се държа глупаво. Не, ще влезем. Алек, искам да те държа за ръката през цялото време. Прав си, тези промени ни връхлитат мигновено. И не бих искала да ти попреча, ако желаеш да си при твоите единоверци.

— Благодаря ти, Марга.

— И, Алек… Ще се старая!

— И за това ти благодаря. Премного ти благодаря! Амин!

— Няма за какво. Ако се възнесеш в своя рай, искам да съм с тебе!

— Да влезем, скъпа.

Оставих двуколката в края на една плътна редица, после отведох кобилата при другите животни. Маргрете не се отделяше от мен. Щом доближихме палатката, отвътре се разнесе: „…своя кът! Освети и своя кът! Светлината може някому да покаже правий път! Затова…“