Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 164

Чу се вик:

— Алилуя!

— Благословена да си, сестро. Ах, каква прекрасна новина е тази! Сестра Елън, която жестока болест отне от семейството й, умря с името Исусово на уста — и тя ще бъде сред възнеслите се. Възлюбената съпруга на Ейза, пречистила душата си, преди да се спомине по време на раждане, също ще бъде там. Брат Бен, който много грешеше през живота си, но намери пътя към Господ в калния окоп, преди да го порази шрапнел, ще е сред тях… Можете да откриете Бог навсякъде, не само в църквите. Право да си кажем, точно в някои натруфени църкви Неговото име рядко се споменава…

— Тъй, тъй! — подхвърли някой.

— Бог е навсякъде. Говорите ли Му, ще ви чуе. И по-лесно ще приеме словата ви, ако напъвате ралото на нивата или сте коленичили до леглото си, отколкото в някоя катедрала — средище на суетата. И сега Той е тук, за да ви обещае: „Не ще ви забравя и не ще ви изоставя“. Това е Неговото обещание, възлюбени братя и сестри во Христе, казано с най-простички думи. Никакви увъртания, никакви засукани тълкувания, никакви „символи“. Сам Христос ви очаква, стига да откриете душите си за Него. И ако поискате това, ако се пречистите, ако спасите душите си… какво тогава? Предадох ви първата част от посланието Господне към праведните. Ще чуете тръбния зов, възвестяващ пришествието Му, а спасилите душите си мъртъвци ще се надигнат от гробовете си. Тези изсъхнали кости пак ще се покрият с жива, здрава плът. А после? Тогава и живите, както е речено в Писанието — значи ние, братя и сестри, ще се възнесем с тях в облаците, за да посрещнем Господ и завинаги да се възсъединим с Него! Завинаги! С Господ в рая!

— Алилуя!

— Да се свети името Му!

— Амин! Амин!

(Усетих се, че и аз съм сред онези, които изричаха с блажена въздишка „Амин!“)

— Но има и цена. Никакви безплатни билетчета за небесата. Какво ще ви сполети, ако не помолите Исус да ви помогне? Ако отхвърлите неговия дар, ако не се пречистите и преродите? Тогава какво? Е? Отговорете де!

Чуваше се само тежкото дишане на множеството, после някой отзад промълви:

— Геената огнена…

— Да, адът и проклятието! И не за мъничко, а вечно! Не в някакви мистични пламъци, които само да смутят спокойствието ви и да ви поопърлят като бомбичка на Четвърти юли. А истински бушуващ огън, истински като ей това. — Брат Барнаби стовари длан по катедрата и трясъкът се разнесе из цялата просторна палатка. — Огън, от който стоманата се нажежава до бяло. И ти ще си в него, грешнико, ужасната мъка ще трае безкрайно. Безспир! Без никаква надежда. Не можеш да молиш за втори шанс. Имал си и втора… и хилядна възможност. Вече две хилядолетия добрият Исус те умолява да приемеш от него онзи дар, заради който е страдал на кръста. Затуй, когато гориш и се задушаваш в сярата, когато се препичаш до кости заради греховете си, недей да скимтиш колко те боли и че не си подозирал какво те очаква. Исус знае всичко за болката. Той е умрял на кръста. За тебе! А ти не искаше да чуеш, сега се гърчи в огнената яма! Там ще си останеш цяла вечност, изтерзан! Няма кой да те чуе, вайкането ти се губи сред писъците на милиарди други като тебе! — Изведнъж брат Барнаби сниши глас, сякаш си приказваше с някого на маса. — Е, искате ли да горите в ада?