Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 108

— Да, да, точно това си мислиш. Аз не съм вчерашен и съм прекарал голяма част от живота си на пътя, където ми избиха илюзиите от главата. Мислиш си, че налитам на жена ти, защото всеки нерез, който ви се изпречи на пътя, се опитва да я свали. Нека да сме наясно, синко. Аз не чукам там, където няма кой да ми отвори. А винаги мога да позная кой стои насреща ми. Маги не е такава. Разбрах го още преди часове. Поздравявам те: честните жени не се срещат под път и над път. Прав ли съм?

— Да, така е — съгласих се неохотно.

— Затова си приглади перушината. Имаш намерение да заведеш жена си на обяд. Вече ми каза „благодаря“ за пътуването, но защо всъщност не ми благодариш, като ме поканиш на обяд? Така няма да ям сам.

Надявам се, че не съм изглеждал уплашен и че краткото ми колебание е останало незабелязано.

— Разбира се, Стийв. Дължим ти го за добротата, която прояви към нас. Само… ще ме извините ли за малко, имам най-напред да свърша нещо. — С тези думи понечих да изляза от кабината.

— Алек, ти май не лъжеш по-добре от Маги.

— Моля?

— Да не мислиш, че съм сляп? Ти нямаш пукната пара. Дори и да ти се намира нещичко, пак си закъсал толкова, че не можеш да ме черпиш пържола, та даже и готвено.

— Вярно е — отговорих с достойнство (надявам се). — Това, което трябва да свърша, е да поговоря с управителя на ресторанта. Надявам се да ми позволи да измия чиниите срещу три обяда.

— Така си и мислех. Ако просто бяхте позакъсали, ти щеше да караш „Блухаунд“ и да имате някакъв багаж. Ако бяхте закъсали, но не гладувахте, щяхте да пътувате на автостоп, за да икономисате някой и друг долар за храна, но и тогава щяхте да имате все някакъв багаж. По една чанта, та дори вързопче. Но вие сте без багаж… а и двамата сте с костюми. За бога, та това е пустиня! Всички признаци говорят за катастрофа.

Аз не проявих никакво желание да обсъждам въпроса.

— Виж какво — продължи той. — Може би собственикът на кръчмата ще ти разреши да измиеш чиниите. Но по-вероятно е двама-трима незаконно пребиваващи селяци точно в този момент да се навъртат около него, а преди това да е дал пътя на още толкова. Това е главното трасе на „туристите“, които преминават през дупките в граничните заграждения и се насочват на север. Както и да е, аз нямам време да чакам, докато ти миеш чиниите. Трябва да закарам тази каруца на сума ти километри оттук още тази нощ. Затова ти предлагам сделка. Ти ме водиш на обяд, а аз ти давам назаем да платиш.

— Не си заслужава риска.

— Нищо подобно, заслужава си. Както казват, заем по благонадеждност, а там рискът е най-малък. Някой път, може би още следващата година, а може и след двадесет, съдбата ще ви срещне с някоя друга двойка — изпаднали в беда млади хора. Ти ще ги почерпиш един обяд при същите условия и това ще значи, че си ми върнал заема. А когато и те на свой ред направят същото, ще ти се изплатят на тебе. Схващаш ли?

— Ще ти се наплатя седемкратно!

— И веднъж стига. Нататък ще бъде за твое удоволствие. Хайде, да вървим да ядем!