Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 110

Пържолите бяха фантастични.

Под размекващото въздействие на бирата и хубавата храна аз изведнъж се усетих, че се опитвам да обясня на Стив как се е стигнало дотам късметът да ни измени и да приемаме милостиня от чужди хора… но на практика не казвах нищо. Маргрете слуша известно време и изведнъж заяви:

— Кажи му, Алек.

— Мислиш ли, че трябва?

— Мисля, че Стийв има право да знае. Аз му вярвам.

— Чудесно. Стив, ние сме чужденци, пришълци от друг свят.

Той не се изсмя, дори не се усмихна, просто изглеждаше заинтригуван.

— От летяща чиния ли? — попита той.

— Не. Става дума не за друга планета, а за друга вселена. Макар планетата сякаш е същата. Днес малко по-рано Маргрете и аз се намирахме в един щат, наречен Аризона, в град на име Ногалес. После всичко се промени. Градът изчезна и се промени напълно. Аризона изглежда горе-долу по същия начин, макар че не познавам много добре този щат.

— Територия.

— Моля?

— Аризона не е щат, а територия. Разделението на щатове беше премахнато с гласуване.

— А, и в моя свят беше така. Нещо, свързано с данъците. Само че ние не идваме от моя свят. Нито от света на Марго. Идваме от… — Запънах се. — Не мога да го кажа както трябва. Ти можеш ли да го обясниш, Марго?

— Не мога да го обясня — отговори тя, — защото аз самата не разбирам. Но това е самата истина, Стийв. Аз съм от един свят, Алек е от друг, после живяхме в трети свят, а тази сутрин попаднахме в четвърти. И ето ни сега тук. Затова нямаме никакви пари. Искам да кажа, че имаме пари, но тук те не са пари.

— Не може ли да ми кажете за тези светове един по един, че ми се замая главата? — каза Стив.

— Тя е сменила два свята — обясних аз.

— Не, скъпи, три бяха. Може би си забравил за света на айсберга.

— Не, броя го и него. Аз… Извинявай, Стийв, ще се опитам да ти разкажа за световете последователно. Само че не е лесно. Тази сутрин… влязохме в една сладкарничка в Ногалес, защото исках да купя на Маргрете сметанова мелба с горещ шоколад. Седнахме на една маса — един срещу друг, както сме сега — и по този начин гледах право към светофарите…

— Към кое?

— Към групата пътни светлинни сигнали — червени, зелени и жълти. Така забелязах, че светът ни отново се е променил. В този свят сега няма сигнални светлини или поне аз досега не съм видял такива. Има само полицаи по движението. Но в света, в който се намирахме сутринта, вместо регулировчици използват сигнални светлини.

— Да не би да го правят с огледала? И какво общо има това със сметановата мелба на Маги?

— Това, че когато бяхме корабокруширали и плавахме из океана, Маргрете искаше сметанова мелба с горещ шоколад. Тази сутрин за пръв път ми се удаде възможност да й купя. Когато светофарите изчезнаха, разбрах, че отново сме сменили света, а това означаваше, че парите ми пак не струват нищо. И не мога да й купя с тях сметанова мелба. Нито да й платя вечерята тази вечер. Нямам пари. Такива, които да вървят, искам да кажа. Разбираш ли сега?