Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 109

Ресторантът „Римрок Рестоп“ беше по-скоро солиден, отколкото изискан — нещо като „Ронс Грил“ в онзи другия свят. Имаше и бар, и маси. Стив ни заведе до една маса и след малко към нас се приближи съвсем младо и доста хубавичко момиче.

— Как си, Стийв? Отдавна не съм те виждала.

— Здрасти, пиленце! Как мина пробата със заека?

— Заекът умря. Ами твоята кръвна проба? — Тя се усмихна към нас с Маргрете. — Здравейте, мили хора! Какво ще поръчате?

Бях успял да хвърля един поглед на менюто, най-напред отдясно, разбира се — и бях слисан от цените. Слисан, защото установих, че са слезли до нивото на онези, с които бях свикнал в своя добре познат свят. Хамбургер за десет цента, кафе за пет, готвено от седемдесет и пет до деветдесет цента — от такива цени вече разбирах.

Погледнах в менюто и казах:

— Донесете ми един хамбургер със сирене, по-препечен.

— Готово, приятел. А ти, миличка?

Маргрете избра също хамбургер, само че по-малко препечен.

— А ти, Стийв? — попита келнерката.

— Три бири, три пържоли от филето, едната по-сурова, другата средна и третата по-изпържена. С обичайните боклуци към тях. Запечени картофи, пържен вятър и така нататък. Обичайната увехнала салата. Топли хлебчета. Всичко както обикновено. Десертът по-късно. И кафе.

— Дадено.

— Запознай се с моите приятели. Маги, това е Хейзъл. А това е Алек, съпругът на Маги.

— Късметлия! Радвам се да се запознаем, Маги. Съжалявам само, че те виждам в такава компания. Стийв опита ли се вече да ви продаде нещо?

— Не.

— Това е добре. Не купувайте нищо, нищо не подписвайте, не се хващайте на бас с него. И се радвай, че си омъжена, Маги. Той има жени в три щата, така че си в безопасност.

— Не са три, а четири — поправи я Стив.

— Четири ли са вече? Честито! За дамската тоалетна се минава през кухнята, Маги. До мъжката се заобикаля отвън.

Тя пъргаво се отдалечи, а полата й изшумоля.

— Много свястно девойче — каза Стив. — Знаете какво разправят за келнерките, особено в шофьорските кръчми. Хейзъл е може би единствената келнерка на магистралата, която не си продава оная работа. Ела с мен, Алек.

Той стана и ме поведе навън към мъжката тоалетна. Последвах го. Докато се усетя какво казва и вече беше твърде късно да се възмутя, че си позволява такъв език в присъствието на дама. Но бях принуден да призная, че Маргрете ни най-малко не се стресна, просто прие казаното като информация. По-точно като комплимент по адрес на Хейзъл. Струва ми се, че най-големите проблеми, които ми създава тази непрекъсната смяна на световете, са свързани не с икономиката, не с обществените отношения, нито с технологиите, а най-вече с езика и оттук с нравите и съответните табута.

Когато се върнахме, бирата ни чакаше, чакаше ни и Маргрете — бодра и освежена.

— Скол! — вдигна чашата си Стив.

— Скаал! — откликнахме ние.

Отпих малка глътка от бирата, после една по-голяма. Точно от това имах нужда след цял ден, прекаран на пустинната магистрала. Моралното ми падение на парахода „Конге Кнут“ включваше и повторното ми запознаване с бирата — питие, до което не се бях докосвал от студентските си години в инженерното училище, при това в малки количества — тогава парите не стигаха да се потопя в порока. Сегашната бира беше превъзходна, но като че не толкова хубава, колкото датският „Туборг“, сервиран на кораба. Знаете ли, че в Библията няма нито една дума срещу бирата? Всъщност там думата „пиво“ се използва в значение на „изворна“ или „кладенчова вода“.