Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 102

Поставени са нависоко, върху телеграфни стълбове или са окачени над кръстовищата, така че отдалеч да се виждат от водачите на камиони, леки автомобили и мотоциклети. Когато свети зелено, да кажем на север и на юг, на изток и на запад свети червено. Това означава, че движението може да продължи на север и на юг, докато на изток и запад потокът от коли трябва да спре и да чака, все едно че регулировчикът е надул свирката си и е вдигнал ръце, пропускайки колите на север и на юг и задържайки онези към изток и запад.

Ясно ли ви е? Светлините заменят сигналите, които дава полицаят с ръцете си.

Жълтата светлина изпълнява ролята на полицейската свирка. Тя предупреждава за предстояща промяна в пътната ситуация.

Но какви са предимствата на подобно регулиране, след като някой — предполага се, че е полицай — трябва да превключва светлините, когато е необходимо. Много просто! Превключването се извършва АВТОМАТИЧНО от разстояние (понякога цели километри!) в главния диспечерски пункт.

Има и редица други чудеса в тази система — например електрически устройства, които изчисляват колко дълго трябва да свети една светлина, за да се регулира най-добре движението, специални светлини за ляв завой, за улесняване на пешеходците… но най-голямото от всички чудеса е това, че хората се подчиняват на светлините!

Помислете си само! Наоколо не се мярка никакъв полицай, а хората се подчиняват на тези слепи и глухи машинарии, сякаш са истински пазители на реда!

Нима хората тук са толкова овчедушни и миролюбиви, че позволяват да ги командват така лесно? Не. Аз си задавах този въпрос и потърсих в библиотеката някои статистически данни. В този свят престъпленията, свързани с насилие, са повече, отколкото в родината ми. Може би причината се крие в тези странни светлини? Не мисля. Мисля, че хората тук, макар и склонни към насилие един спрямо друг, възприемат подчинението на тези светлини като нещо, наложено от логиката. Може би.

Както и да е, това все пак е доста странно.

Друга биеща на очи разлика в технологичното равнище е въздушното движение. Не става дума за скромните, чисти, сигурни и безшумни управляеми въздушни кораби в родния ми свят — нищо подобно! Тукашните въздухоплавателни машини повече приличат на аеропланите от мексиканския свят, в който Маргрете и аз с пот на чело отработвахме задълженията си преди големия трус, разрушил Масатлан. Но тукашните са толкова по-големи, по-бързи и по-шумни и летят толкова по-високо от познатите ни аероплани, че са кажи-речи от друга порода — а може би наистина са нещо съвсем различно, щом тук ги наричат „реактивни самолети“. Можете ли да си представите превозно средство, което лети дванадесет километра над земята? Гигантска машина, която се движи по-бързо от звука? Можете ли да си представите такъв гръмък рев и вой, че от него да ви заболят зъбите?