Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 20

Франк прегърна Майрън мечешки. Майрън се изненада. Обикновено Франк бе толкова любвеобилен, колкото чакал, страдащ от цирей.

Франк хвана Майрън за раменете и го отдалечи на една ръка от себе си.

— Господи, Майрън, изглеждаш страхотно — каза той.

Майрън се опита да не се намръщи.

Франк му се ухили широко и разкри два реда криви, жълти като царевица зъби. Майрън потръпна.

— Колко време мина? — попита Франк.

— Малко повече от година.

— Бяхме в „Кланси“, нали?

— Не, Франк, не бяхме там.

Франк погледна озадачено.

— А къде бяхме?

— На едно шосе в Пенсилвания. Ти простреля гумите ми, заплаши да избиеш всички членове на семейството ми, а после ми нареди да се разкарам от колата ти, преди да използваш топките ми за храна на катериците.

Франк се разсмя и прасна Майрън по гърба.

— Добри времена, а?

Майрън не се усмихна.

— Какво мога да направя за теб, Франк? — попита той.

— Бързаш ли?

— Просто искам да стигна до същността.

— Хей, Майрън — каза Франк и разпери ръце още по-широко. — Опитвам се да се държа дружелюбно. Аз съм нов човек. Промених се.

— Да не си станал религиозен, Франк?

— Нещо такова.

— Аха.

Усмивката на Франк бавно угасна.

— Старото ми поведение повече ли ти харесваше? — попита той.

— Беше по-честно.

Усмивката изчезна напълно.

— Пак започваш, Майрън.

— Какво?

— Да ми се качваш на главата — отговори Франк. — Уютно ли е там?

— Уютно — отвърна Майрън, кимайки. — Да, Франк, това е подходящата дума.

Вратата зад тях се отвори. Влязоха двама мъже. Единият беше Рой О’Конър, символичният президент на „ТруПро“. Той влезе тихо, сякаш искаше позволение да съществува. И вероятно беше така. Сигурно когато Франк се навърташе наоколо, Рой вдигаше ръка за разрешение да отиде до тоалетната. Вторият тип беше на около двайсет и пет години, безупречно облечен. Приличаше на банкер, току-що завършил университета.

Майрън махна с ръка.

— Здрасти, Рой — поздрави той. — Добре изглеждаш.

Рой кимна вдървено и седна.

Франк каза:

— Това е хлапето ми — Франки Младши. Можеш да го наричаш ФМ.

— Здрасти — каза Майрън.

ФМ?

Хлапето го изгледа мрачно и седна.

— Рой току-що назначи ФМ — съобщи Франк.

Майрън се усмихна на Рой.

— Процесът на подбор сигурно е бил кошмарен, а, Рой? Да прегледаш всички документи и автобиографии.

Рой не отговори.

Франк заобиколи бюрото си.

— Ти и ФМ имате нещо общо, Майрън — каза той.

— Така ли? — попита Майрън.

— Ти си учил в Харвард, нали?

— Да, правния факултет — отговори Майрън.

— ФМ взе магистърската си степен там.

Майрън кимна.

— Също като Уин — каза той.

Името предизвика мълчание в стаята. Рой О’Конър кръстоса крака и пребледня. Беше се сблъсквал с Уин отблизо. Но и всички други го познаваха. Уин сигурно щеше да се зарадва на реакцията им.

Постепенно стаята се оживи отново. Всички седнаха. Франк сложи дебелите си ръце на бюрото.

— Чухме, че представляваш Бренда Слотър — каза той.