Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 19

Това беше стар лаф на Болитар, но Майрън никога не се изморяваше от класиките. Всъщност нямаше избор. Трябваше да отиде. Плъзна се на задната седалка на дългата лимузина. В нея имаше бар и телевизор, който предаваше програмата на Реджис и Кати Лий³. Кати Лий досаждаше на зрителите, разказвайки им последните подвизи на Коди.

— Моля ви, не ме мъчете повече — каза Майрън. — Ще си кажа всичко.

Булдозерите не загряха. Майрън се наведе напред и изключи телевизора. Никой не възрази.

— В „Кланси“ ли отиваме? — попита Майрън.

Таверна „Кланси“ беше любимото място на братя Ейк. Преди няколко години Майрън бе ходил там с Уин. Надяваше се, че никога вече няма да се върне.

— Облегни се и млъкни, задник.

Майрън замълча. Поеха по магистралата Уест Сайд на север — в обратната посока на таверна „Кланси“. Завиха надясно по Петдесет и седма улица. Когато стигнаха до гаража на Пето авеню, Майрън осъзна накъде са се отправили.

— Отиваме в офиса на „ТруПро“ — отбеляза той.

Булдозерите не отговориха. Но това нямаше значение. И бездруго не го бе казал заради тях.

„ТруПро“ беше една от големите спортни агенции в страната. В продължение на години тя бе ръководена от Рой О’Конър, змия в костюм, който беше страхотен експерт в нарушаването на законите. О’Конър беше майстор в нелегалното привличане на спортисти, когато те едва прохождаха, използвайки като примамка плейофите и финото изнудване. Но като повечето хора, които се забъркват в незаконни работи, Рой също беше прецакан в крайна сметка. Майрън бе виждал същото да се случва и преди. Подобно на жена, която си мисли, че може да е само „малко бременна“, тези типове смятаха, че може и да си само „леко забъркан“ с престъпния свят. Но мафията не действа по този начин. Подаваш им пръст, а те грабват цялата ръка. Точно това се случи и с „ТруПро“. Рой дължеше пари и когато не успя да плати, братя Ейк превзеха компанията му.

— Мърдай, задник — каза един от булдозерите.

Майрън последва Бъба и Роко — ако това бяха имената им — в асансьора. Качиха се на осмия етаж и минаха покрай секретарката. Главата й беше сведена, но тя все пак хвърли поглед към тях. Майрън й махна и продължи напред. Спряха пред вратата на кабинета.

— Претърси го — каза единият.

Булдозер номер едно започна да го опипва.

Майрън затвори очи.

— Господи — рече той. — Това е страхотно. Малко по-наляво.

Булдозерът спря и се вторачи в него.

— Влизай — нареди той.

Майрън отвори вратата и прекрачи прага на кабинета.

Франк Ейк разпери ръце и пристъпи към него.

— Майрън!

Каквото и богатство да бе натрупал Франк Ейк, той очевидно не го харчеше за дрехи. Падаше си по велурени анцузи, които приличаха на нещо, носено от актьорите в „Загубени в космоса“. Анцугът, избран от Франк днес, бе яркооранжев с жълта украса. Ципът беше смъкнат толкова надолу, че се виждаха сивите му космати гърди, приличащи на пуловер. Франк имаше голяма глава, тесни рамене и пояс от тлъстина на кръста, който би предизвикал завистта и на рекламното човече на „Мишлен“. Едър и подпухнал, беше започнал да оплешивява солидно и главата му изглеждаше сякаш бе изригнала от косата му по време на земетресение.