Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 18

— Така ли?

— Или пък начин да получа още секс.

Джесика му хвърли поглед, от който клечките за хранене се накъдриха.

— Май върши работа — рече тя.

— Трябва да отида да облека нещо по-подходящо — каза Майрън.

— Но не маската на Батман — възпротиви се Джесика.

— О, хайде де. Ти можеш да сложиш колана с инструментите.

Джесика се замисли.

— Добре, но няма да спираш по средата и да викаш: „Ще видите Батман отново утре по същата програма“.

— Дадено.

Джесика се изправи, отиде до него и седна в скута му. Прегърна го и докосна ухото му с устни.

— Нещата вървят страхотно, Майрън. Хайде да не ги разваляме.

Беше права.

— Дай да разчистим масата — предложи Джесика и се надигна.

— А после? — попита Майрън.

Джесика наклони глава.

— Към Батман.

Глава пета

Когато на следващата сутрин Майрън излезе на улицата, черна лимузина закова пред него. Двама мъже, приличащи на мамути, без вратове, излязоха от колата. Носеха лошо скроени делови костюми, но Майрън не обвиняваше шивача им. Хора с подобно телосложение винаги изглеждат зле облечени. И двамата имаха придобит в солариум тен и макар да не можеше да потвърди съмненията си, Майрън бе убеден, че гърдите им са идеално обезкосмени, също като краката на Шер.

Един от булдозерите каза:

— Влизай в колата.

— Мама ми е казвала никога да не се качвам в колата на непознати — отвърна Майрън.

— О — обади се другият булдозер. — Попаднали сме на комик.

— Така ли? — запита първият булдозер и наклони глава към Майрън. — Вярно ли е това? Комик ли си?

— Освен това съм и страхотен певец — обясни Майрън и попита. — Искате ли да чуете изпълнението ми на „Воларе“?

— Ще запееш с другия край на задника си, ако веднага не влезеш в колата.

— Другият край на задника ми — повтори Майрън и погледна замислено. — Не схващам. Да запея със задника си, ясно. Но с другия край? Какво точно означава това? Искам да кажа, че ако разгледаме храносмилателната система, другият край на задника е просто устата, нали?

Булдозерите се спогледаха, после приковаха очи върху Майрън. Той не беше особено изплашен. Бандитите бяха просто доставчици. А не биха си позволили да доставят пратката повредена. Щяха да си създадат проблеми. Освен това човек никога не трябваше да издава страха си на подобни типове. Ако усетеха страх, щяха да се възползват от него и да те съсипят. Разбира се, Майрън можеше и да греши. Съществуваше опасност булдозерите да са неуравновесени психопати, които да откачат и при най-леката провокация. Една от малките загадки на живота.

— Господин Ейк иска да те види — каза булдозер номер едно.

— Кой по-точно?

— Франк.

Мълчание. Това не беше хубаво. Братя Ейк бяха от водещите мафиоти в града. Херман Ейк, по-старият брат, бе водачът, човек, отговорен за толкова много престъпления, че можеше да накара един диктатор от третия свят да му завиди. Но в сравнение с откачения си брат Франк, Херман Ейк не бе по-лош от Мечо Пух.

Биячите раздвижиха невидимите си вратове и се усмихнаха на мълчанието на Майрън.

— Вече не си такъв веселяк, а, умнико?

— Тестисите — каза Майрън, като се приближи към колата. — Свиват се, когато използваш стероиди.