Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 21

— Къде го чухте? — попита Майрън.

Франк сви рамене, сякаш с това искаше да подчертае колко глупав бе въпросът.

— Вярно ли е, Майрън?

— Не.

— Значи не я представляваш?

— Точно така.

Франк хвърли поглед към Рой, който започна да се сковава като втвърдяващ се пластилин. После погледна към ФМ, който поклати глава.

— Нейният дъртак още ли й е мениджър? — попита Франк.

— Не знам, Франк. Защо не попиташ нея?

— Ти беше с нея вчера — каза Франк.

— Е, и?

— Какво правехте заедно?

Майрън протегна крака и кръстоса глезени.

— Кажи ми, Франк, какъв е твоят интерес от всичко това?

Очите на Франк се разшириха. Той погледна към Рой, после към ФМ. Накрая посочи към Майрън с дебелия си пръст.

— Извини шибания ми език — каза той, — но мислиш ли, че съм седнал тук, за да отговарям на шибаните ти въпроси?

— Напълно новият човек — отбеляза Майрън. — Дружелюбен и променен.

ФМ се наведе напред и се вторачи в Майрън, който отвърна твърдо на погледа му. В очите на ФМ не можеше да се прочете нищо. Ако очите наистина бяха прозорец към душата, то тези казваха: „Тук няма свободни места“.

— Господин Болитар? — Каза ФМ с мек и кротък глас.

— Да?

— Майната ти.

ФМ прошепна думите със странна усмивка на лицето. Не се облегна назад, след като ги каза. Майрън усети как нещо студено пропълзя по гърба му, но не отмести поглед от младежа.

Телефонът на бюрото иззвъня. Франк натисна едно копче.

— Да? — каза той.

— Обажда се сътрудникът на господин Болитар — съобщи женски глас. — Иска да говори с вас.

— С мен? — учуди се Франк.

— Да, господин Ейк.

Франк погледна озадачено. Сви рамене и натисна друго копче.

— Да — каза той отново.

— Здрасти, Франсис.

Стаята замръзна.

Франк се прокашля.

— Здравей, Уин.

— Надявам се, че не преча — рече Уин.

Тишина.

— Как е брат ти, Франсис?

— Добре е, Уин.

— Трябва да му се обадя. Не сме се чували от сума ти време.

— Да — съгласи се Франк. — Ще му кажа, че си питал за него.

— Чудесно, Франсис, чудесно. Е, трябва да изчезвам. Моля те, предай поздравите ми на Рой и на очарователния ти син. Проявих се доста грубо, като не ги поздравих преди малко.

Тишина.

— Хей, Уин.

— Да, Франсис?

— Тези загадки не ми харесват, чу ли?

— Чувам всичко, Франсис.

Щрак.

Франк Ейк изгледа Майрън мрачно.

— Изчезвай — каза той.

— Защо толкова се интересуваш от Бренда Слотър? — попита Майрън.

Франк се надигна от стола.

— Уин е опасен — каза той. — Но не е безсмъртен. Кажи още една дума и ще те завържа на стола, а после ще ти подпаля ташаците.

Майрън не си направи труда да се сбогува.

Той слезе долу с асансьора. Уин, с истинско име Уиндзър Хорн Локуд III, стоеше във фоайето. Тази сутрин се беше издокарал в син блейзър, светлокафяв панталон, бяла оксфордска риза и ярка вратовръзка „Лили Пулицър“, по която имаше повече цветове, отколкото в бара на голф клуб. Русата му коса като че ли беше сресана от Господ, брадичката му стърчеше напред по обичайния начин, високите му скули приличаха на порцеланови, а очите му бяха леденосини. Да се вгледаш в лицето на Уин означаваше да го намразиш. Човек веднага започваше да си мисли за надменност, снобизъм, антисемитизъм, расизъм, стари пари, спечелени от експлоатация на бедните и т.н. Хората, които съдеха за Уин само по външния му вид, винаги грешаха. А често това бе опасна грешка.