Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 16

През последните трийсет и няколко години от живота си Майрън бе живял с родителите си в Ливингстън — предградие на Ню Джърси. Беше започнал живота си като бебе в малката детска стая от лявата страна на втория етаж. От три до шестнайсет години живя в спалнята вдясно. А от шестнайсет години допреди няколко месеца — в мазето. Не през цялото време, разбира се. Четири години беше студент в „Дюк“ в Северна Каролина и прекарваше летните ваканции, работейки в баскетболните лагери, а от време на време отсядаше и при Джесика или Уин в Манхатън. Но истинският му дом винаги беше при мама и татко. Това бе неговият избор, макар и малко странен, но според някои хора една сериозна терапия би разкрила по-дълбоки мотиви.

Всичко това се промени преди няколко месеца, когато Джесика му предложи да се премести при нея. Инициативата от страна на Джесика беше нещо твърде рядко в техните отношения и Майрън бе едновременно невероятно щастлив и уплашен. Колебанието му нямаше нищо общо със страха от обвързването — тази мания тормозеше Джесика, а не него, но в миналото бяха имали сериозни проблеми и той не искаше отново да бъде наранен по същия начин.

Майрън все още се виждаше с родителите си поне веднъж седмично. Отиваше в къщата им на вечеря или те посещаваха Голямата ябълка. Освен това говореше по телефона с майка си или баща си всеки ден. Макар понякога родителите му да ставаха доста досадни, Майрън истински ги обичаше. Може и да звучеше налудничаво, но той с удоволствие прекарваше времето си с тях. Старомодно? Разбира се. Готино като полка на акордеон? Същото. Но това беше действителността.

Майрън грабна едно „Ю-Ху“ от хладилника, разклати го, отвори капачката и отпи солидна глътка. Сладък нектар. Джесика извика от другата стая:

— Какво ти се яде?

— Все едно.

— Искаш ли да излезем?

— Имаш ли нещо против да си поръчаме нещо за тук? — попита той.

— Не.

Джесика се появи на вратата. Носеше огромната му фланелка от „Дюк“ и черен трико панталон. Косата й беше хваната на конска опашка. Няколко кичура се бяха измъкнали от опашката и падаха върху лицето й. Когато му се усмихна, той почувства как пулсът му се ускорява.

— Здрасти — каза Майрън, който се гордееше с гениалните си реплики.

— Искаш ли китайска храна? — попита Джесика.

— Разбира се. Какво по-точно? Кантонска, сечуанска?

— Сечуанска — отговори Джесика.

— Добре. „Сечуанската градина“, „Сечуанския дракон“ или „Сечуанската империя“?

Тя се замисли за момент.

— „Драконът“ беше доста мазен последния път. Хайде да поръчаме от „Империята“.

Джесика се приближи до него и го целуна леко по бузата. Косата й ухаеше на диви цветя след лятна буря. Майрън я прегърна и взе менюто за доставки от шкафа. Избраха си вечерята — пикантна супа, скариди и зеленчуци, и Майрън се обади да поръча. Последва обичайната суматоха — никога не наемаха англоговорещи, които поне да приемат поръчките — и след като повтори телефона си няколко пъти, Майрън затвори.

— Свърши ли много работа? — попита той.