Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 14

Другото, което Майрън забеляза веднага след отварянето на вратата, бе, че някой беше преобърнал стаята наопаки.

Бренда се втурна вътре.

— Татко? — извика тя.

Майрън я последва. Искаше му се да има оръжие в себе си. Сцената просто плачеше за пистолет в ръката. Той трябваше да накара Бренда да замълчи, да я изведе от апартамента, а после да тръгне да обикаля из него, последван от ужасената Бренда. Трябваше да размаха пистолета към всяка стая, приведен и заел позиция за стрелба. Но обикновено Майрън не носеше пистолет. Не че мразеше оръжията, напротив, когато имаше неприятности, дори се радваше на компанията им, но пистолетите са голямо и неудобно нещо. А и за повечето перспективни клиенти един спортен агент с пистолет не е достоен за доверие. А с онези, които с радост биха се доверили на въоръжен агент, самият Майрън предпочиташе да си няма работа.

Уин, от друга страна, винаги носеше пистолет. Всъщност поне два, да не споменаваме и впечатляващия брой скрити оръжия. Човекът напомняше на ходещ Израел.

Апартаментът се състоеше от три стаи и кухня. Майрън и Бренда ги обиколиха бързо. Нямаше никой. Нямаше и труп.

— Липсва ли нещо? — попита Майрън.

Бренда го изгледа раздразнено.

— Откъде, по дяволите, мога да знам?

— Искам да кажа, нещо, което да забележиш от пръв поглед. Телевизорът е тук. Също и видеото. Искам да знам дали според теб това е обир.

Бренда огледа всекидневната.

— Не — каза тя. — Не ми прилича на обир.

— Някакви идеи кой може да го е направил и защо?

Бренда поклати глава. Очите й все още разглеждаха объркано хаоса.

— Хорас криеше ли пари някъде? — попита Майрън. — В буркан от сладко, под дъска на пода или на някое подобно място?

— Не.

Започнаха от стаята на Хорас. Бренда отвори гардероба. Тя застана пред него за момент и замълча.

— Бренда?

— Много от дрехите му липсват — меко каза тя. — Куфарът му също.

— Това е хубаво — отбеляза Майрън. — Означава, че вероятно е избягал, а не е станал жертва на убийство.

Бренда кимна.

— Да, но е странно — каза тя.

— Защо?

— Същото стана и с майка ми. Все още помня как татко стоеше тук, вторачен в празните закачалки.

Върнаха се във всекидневната. После влязоха в малка спалня.

— Това твоята стая ли е? — попита Майрън.

— Не идвам тук често. Но, да, това е моята стая.

Очите на Бренда се заковаха върху нощното й шкафче. Тя изохка леко и коленичи на пода. Ръцете й започнаха да ровят из нещата й.

— Бренда?

Ровенето стана по-припряно. Очите й запламтяха. След няколко минути тя се изправи и се втурна в стаята на баща си. После във всекидневната. Майрън я изчака търпеливо.

— Изчезнали са — каза тя, когато се върна.

— Кое?

Бренда го погледна сериозно.

— Писмата, които майка ми беше писала. Някой ги е откраднал.

Глава четвърта