Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 12

— Уредила си съдебно нареждане, за да го държиш далеч от себе си, нали?

За момент тя не отговори. После каза:

— Помниш ли какъв беше той на игрището?

Майрън кимна.

— Направо луд. И вероятно най-добрият учител, който някога съм имал.

— И най-сприхавият?

— Да — съгласи се Майрън. — Той ме научи да не играя с толкова финес. А това невинаги беше лесен урок.

— Точно така. А ти беше само едно хлапе, което той харесваше. Представи си какво е да си неговото собствено дете. Представи си същото онова напрежение на игрището, но примесено и със страха да не ме загуби. Страха да не избягам и да го изоставя.

— Като майка си.

— Точно така.

— Сигурно е било изморително — отбеляза Майрън.

— Направо задушаващо — поправи го тя. — Преди три седмици играхме рекламен мач в гимназията в Ийст Ориндж. Знаеш ли я?

— Разбира се.

— Две от хлапетата в тълпата започнаха да се държат грубо. Двама гимназисти. От баскетболния отбор. Бяха пияни или друсани, или просто си бяха идиоти. Не знам. Започнаха да ми крещят разни неща.

— Какви неща?

— Грозни и неприлични. За това какво биха искали да направят с мен. Баща ми стана и тръгна след тях.

— Не мога да кажа, че го обвинявам — отбеляза Майрън.

Тя поклати глава.

— Значи и ти си неандерталец.

— Какво?

— Защо би тръгнал след тях? За да защитиш честта ми? Аз съм двайсет и пет годишна жена. Не се нуждая от тия кавалерски дивотии.

— Но…

— Но нищо — прекъсна го тя. — Цялата тази история с твоето присъствие тук… Не съм феминистка или нещо подобно, но това си е сексистка дивотия.

— Какво?

— Ако имах пенис между краката, нямаше да си тук. Ако името ми беше Лирой и бях получил една-две телефонни заплахи, нямаше да се затичаш презглава да ме пазиш, нали?

Майрън се поколеба малко повече, отколкото бе нужно.

— И — продължи тя — колко пъти си ме гледал как играя?

Променянето на темата го завари неподготвен.

— Какво? — отново запита той.

— Бях номер едно в студентския баскетбол в продължение на три години. Отборът ми спечели два национални шампионата. Непрекъснато ни даваха по телевизията. Освен това учех в „Рестън“, който се намира само на половин час от дома ти. Колко от мачовете ми си гледал?

Майрън отвори уста, затвори я и накрая каза:

— Нито един.

— Разбира се. Женски баскетбол. Не си струва да си губиш времето с него.

— Не е така. Аз вече почти не гледам спорт.

Майрън осъзна колко фалшиво прозвучаха думите му.

Бренда поклати глава и замълча.

— Бренда…

— Забрави, че съм казала нещо. Беше тъпо да повдигам тази тема.

Тонът й не му позволи да отвърне. Майрън искаше да се защити, но нямаше идея как. Предпочете да замълчи. Май бездруго това беше по-разумното поведение.

— Завий надясно — обади се Бренда.

— Е, какво стана след това? — престраши се той.

Тя го погледна изненадано.

— С кретените, които те обидиха. Какво стана, след като баща ти тръгна подир тях?

— Охраната сложи край на историята, преди въобще нещо да се случи. Просто изхвърлиха хлапетата от салона. А също и татко.