Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 92

На четвъртия ден направих усилие и взех такси до магазина. В куфарчето си носех огърлицата на Плесингтън.

Получих топъл поздрав за добре дошъл от госпожица Барлоу, Пиер Мартан и Ханс Клох. Дори и Тери, макар и не много ентусиазирано, има добрината да каже, че се надявал да съм по-добре.

Влязох в кабинета на Том Лус и сложих куфарчето с огърлицата на бюрото му.

— Том… искам да ти обясня за огърлицата — казах аз.

Той ми хвърли един старомоден поглед, кимна и зачака.

Казах му истината: как Сидни беше пожелал да препродаде огърлицата сам, как аз го бях предупредил, че това щеше да бъде неетично и как той беше настоял.

— Знам — каза тихо Лус. — Знаеш ли, Лари, малко неща ми убягват. Аз се грижех за акциите на Сидни и когато той ми каза, че искал да продаде някои от тях на стойност три-четвърти милиона долара и когато чух, че госпожа П. е затънала в дългове до гуша, не беше трудно да разбера какво става. Това не ме притесни и съжалявам, че е притеснило Сидни.

— Огърлицата е моя, сега — казах аз — и аз я предавам на фирмата, Том. Когато я продадем, като използваме модела на Сидни, искам фирмата да направи добра печалба.

— Така трябва да се държи един съдружник — каза той, — но фирмата ще я купи от теб на цената, която Сидни е платил за нея. Това е честно, нали? А печалбата от продажбата ще бъде за фирмата.

— Чудесно… купи ми малко акции, Том. Ти се грижеше за делата на Сидни, ще ти бъда благодарен, ако се грижиш и за моите.

Това му хареса.

Поговорихме малко за бизнеса. Мартан и Клох бяха добри, даже Тери се държеше добре.

— Не мисля, че трябва да започваш работа още, Лари — каза Лус. — Не изглеждаш добре. Защо не предприемеш пътуване но море?

— Мисля да го направя, но не сега. Сега отивам в апартамента на Сидни. Преди да тръгна на пътешествие ще трябва да продам апартамента и мебелите си и да се настаня в неговия. Така че ще бъда тук още една-две седмици. Ако се появи нещо сложно, можете да се консултирате с мен.

Оставих го и тръгнах към апартамента на Сидни. Хари Грегсън, дневният пазач, ме поздрави когато тръгнах към бюрото му.

— Радвам се да ви видя отново, господин Кар — каза той. — Кошмарна работа. Господин Сидни ми липсва… той беше джентълмен.

— Да — млъкнах за известно време и след това продължих — Ще се нанеса в апартамента, Хари. В теб има ли ключове?

— Да, господине. Прочетох във вестниците. Тогава казах това, което ще кажа и сега: успех, господин Кар. Персоналът тук е много доволен, че ще се нанесете.

— Имате ли адреса на Клод, Хари? Чудех се дали не иска да работи за мен.

— Не виждам защо не. Да, имам телефонния му номер. Момент… — той влезе в канцеларията си и след като порови в едно шкафче излезе с парче хартия. — Разбрах, че е много разстроен.

— Не е ли идвал тук от тогава?

— Не, господине. Отиде при майка си за няколко седмици, но вероятно вече се е върнал.

— Ще му се обадя — взех листа и ключовете и тръгнах.

— Благодаря, Хари. Само ще погледна набързо. Няма да се бавя.