Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 2

Сидни знаеше, че бях кажи-речи най-добрия в диамантения бизнес, че без мен високия стандарт на неговия магазин би се снижил, така както би се снижил стандарта на френските ресторанти „Мишелин“-три звезди, ако напуснеше главния готвач. Знаеше, че всички негови клиенти ме харесваха, консултираха се с мен и се вслушваха в съветите ми Всичко това ме издигна в очите на Сидни, а когато някой се издигнеше в очите на Сидни, той правеше всичко за него.

Това беше преди месец. Мога да сравня спомена за онази вечер с болката на човек, полудял от зъбобол.

Джуди дойде в апартамента ми в 19:00 часа. Приемът щеше да започне около 21:00 часа, но ние се бяхме разбрали да се срещнем по-рано, за да обсъдим в каква къща щяхме да живеем след сватбата. Имахме три възможности — къща тип ранчо² с голяма градина, пентхаус³ или дървена вила извън града. Щеше ми се да живеем в пентхаус, но Джуди клонеше повече към ранчото, заради градината. Прекарахме около час в обсъждане на „за“ и „против“ и най-накрая Джуди ме убеди, че градината беше необходима.

— Когато имаме деца, Лари… ще ни трябва градина.

Веднага се обадих на Ърни Траули, търговеца на недвижими имоти, чиито клиенти бяхме, и му казах, че на следващия ден ще платя депозита за ранчото.

Напуснахме моя апартамент с приповдигнати чувства и се отправихме към клуба. На миля⁴ извън града, както си карах по магистралата, моят свят се разпука по шевовете. Една кола се стрелна от страничния път и се заби в нас така, както разрушител се забива в подводница. За секунда видях колата — стар, разбит кадилак с ужасено хлапе зад волана — но вече не можех да направя нищо. Кадилакът се заби в дясната страна на мерцедеса и го запрати през магистралата. Единствената ми мисъл в този миг беше Джуди.

Все още мислех за нея, когато дойдох в съзнание в една частна стая в претенциозната клиника „Джеферсън“, платена от Сидни Фремлин, който седеше до леглото ми и плачеше в своята копринена кърпичка.

И така, говорейки за Сидни Фремлин, позволете ми да го опиша. Той беше висок, слаб, с дълга руса коса, а на възраст можеше да бъде от тридесет до петдесет години. Всички харесваха Сидни, той притежаваше поразителна топлина и излъчване.

Той познаваше изобразителното изкуство и имаше дарба за моделиране на необикновени бижута. Неговият партнъор, Том Лус, се грижеше за финансовата страна на бизнеса. Лус не можеше да различи диамант от скален кристал, обаче знаеше как да умножава парите. Двамата се считаха за богати хора, а да те смятат за богат в Парадайс Сити означаваше да те поставят в числото на „големите пари“. Докато Люс, петдесет годишен, набит, с лице на булдог, оставаше зад кулисите, Сидни се суетеше из приемната, когато не моделираше нещо в кабинета си. Оставях повечето стари дами на него. Те го обожаваха, но богатите млади хора, заможните бизнесмени, които търсеха специални подаръци и тези, които искаха бижута, оставени от бабите им, да бъдат поправени или оценени, идваха при мен.