Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 11

— Вземете от моите — казах аз.

Тя погледна към лъскавата табакера и после към мен.

— Това злато ли е?

— Това ли? — преобърнах го в ръцете си така, че тя да може да я види отвсякъде. — Ами да.

— Но това не е ли много скъпо?

Почувствах още по-силно грапавината на циментовия прах около врата си.

— Беше ми подарена… хиляда и петстотин долара — предложих й. Искаш ли да изпушиш една от моите? — Не, благодаря.

Тя взе една цигара от смачкания си пакет и отмести погледа си от моята табакера.

— Внимавайте с това, — продължи тя. — Може да ви го откраднат.

— Тук крадат ли?

Тя кимна и прие огънчето от златната ми запалка, която беше подарък от един клиент.

— Хиляда и петстотин долара? С толкова пари бих могла да снабдя с храна за един месец десет от моите семейства.

— Ти помагаш на десет семейства? — Поставих табакерата в задния си джоб. — Наистина ли?

— Помагам на две хиляди петстотин двадесет и две семейства — каза тя тихо. Отвори един шкаф в разбитото си бюро и извади оттам скица на Лусвил. Постави я върху бюрото, за да мога и аз да я виждам. Скицата беше разделена на пет части с фулмастер — всяка част беше номерирана от едно до пет.

— Трябва да знаеш с какво се захващаш — продължи тя — нека да ти обясня.

Каза ми, че има четирима доброволци като нея в града — всичките професионалисти. Всеки от тях трябвало да се грижи за една част от града, а на нея се паднала най-мръсната. Тя вдигна поглед и се усмихна.

— Никой друг не я пожела, така че аз я взех. Тук съм от две години. Работата ми е да помагам на тези, които наистина се нуждаят от помощ. Имам фонд, от който мога да тегля средства, но той е напълно неадекватен. Посещавам хората. Правя доклади. Докладите трябва да бъдат съкратени и картотекирани.

Тя посочи пета част на скицата.

— Това е моя терен. Най-лошата част на града — близо четири хиляди души, включително и деца, които веднъж навършили седем години, вече престават да бъдат деца. Тук… — нейният молив се плъзна но скицата и от пета част на града стигна до извънградската зона — се намира Флоридският женски затвор. Много тежък затвор. Трудни затворници и трудни условия. Повечето от затворниците са с дълги присъди, а много от тях са безнадеждни престъпници. До преди три месеца посещенията са били забранени, но най-после успях да ги убедя, че мога да бъда от помощ.

Телефонът звънна и тя отново проведе обичания „не“ и „да“ разговор и свали слушалката.

— Позволено ми е да си взема един неплатен помощник — продължи тя, така, сякаш телефонният разговор не беше се състоял. — Твоята работа ще бъде да поддържаш картотеката, да отговаряш на телефона, да се справяш със спешните случаи, докато мога да ги поема аз, да печаташ на машина докладите, стига да можеш да четеш ужасния ми почерк. В същност ще трябва да удържаш положението докато аз не съм на това бюро.

Размърдах се в неудобния стол. Какво по дяволите си е въобразявал Мелиш, нима не е знаел? Тя нямаше нужда от мъж с моя произход, тя имаше нужда от изпълнително момиче, което можеше да се справя с канцеларска работа. Това в никакъв случай не беше работа за мен.