Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 104

Докато все още мислех и правех планове заспах, но около два часа пристигнаха първите буболечки. Прекарах остатъка от нощта седнал на твърдия стол, с глава върху ръцете на масата.

Малко след 3:00 часа тишината на нощта беше разцепена от рева на мотоциклет. Застанах до прозореца и гледах как Спуки се качваше надуто по стълбите към бърлогата си.

След като изядох една бедна закуска на следващата сутрин, отидох до обществените бани. Остатъка от сутринта прекарах разхождайки се по улиците, но далеч от центъра на града. Страхувах се да не се натъкна на Джени. Купих кутия прах против бубулечки и се върнах в стаята си, за да приготвя обяд от консервирано телешко и консервирани картофи. След като покрих чаршафите и дюшека с прах, легнах и заспах.

Събудих се в 19:00 ч. Отидох до прозореца, погледнах насреща и видях светлина зад пердетата в бърлогата на Спуки. Сейди, в стаята отдолу, готвеше нещо на печката си. На улицата видях, че Хондата я нямаше, което означаваше, че Спуки беше излязъл.

Прегледах консервите, които бях купил, реших, че трябва да опитам спагетите, които се оказаха твърди и безвкусни. След това седнах до прозореца и пуших, докато видях Сейди да излиза от стаята си в около 21:00 ч.

Отидох до сака си и извадих 38-милиметровия автомат, пъхнах го в страничния си джоб, след това слязох на улицата и се присъединих към Сейди, когато тя се показа от блока.

— Здрасти, сладурче — казах аз. — Какво ще кажеш за още малко действие?

Тя ми се усмихна.

— Ти наистина си мераклия — тя ме хвана под ръка. — Да… хайде да се пораздвижим.

Горе в стаята й извадих стодоларова банкнота от джоба си, като й я дадох да я види.

— Искаш ли да спечелиш това, Сейди?

Очите й едва не изскочиха.

— Иска ти се нещо по екзотично?

— Искам да прекарам нощта тук — казах аз. — В стаята ми има бубулечки.

Тя наклони глава настрани и ме погледна въпросително.

— Откъде ти се намира този хляб, сладурче?

— Няма значение. Тук ли оставам или да ходя на хотел?

Тя протегна ръка.

— Дай ги… оставаш тук.

Когато влязох в стаята усетих, че Pea все още крачеше.

— Твоята откачалка още се разхожда — казах аз и подадох банкнотата на Сейди.

— И още как. Вече свикнах. Най-лошото става, когато спре.

Наблюдавах я как постави банкнотата в чантата си, след това отиде до леглото. Махна чаршафите. Отиде до един шкаф и извади чисти чаршафи.

— Само най-доброто — казах аз и й помогнах да оправи леглото.

— Когато някое сладурче плати сто долара, то му се полагат чисти чаршафи — каза Сейди. — Тъй като нощта е пред нас ще вляза да си взема душ. Искаш ли нещо за пиене или ядене?

— Ще пийна нещо.

Тя извади бутилка евтино уиски, сода и лед, след това ме остави сам докато вземе душ. Седях в разбит фотьойл и слушах как Pea се разхожда по пода над главата ми. Тя беше животно в клетка. Помислих си за нея, спомних си времето, когато изпитвах страст към нея, но сега тя не означаваше нищо за мен, освен едно опасно животно. Ако имах смелостта, щях да отида горе, да отворя вратата с ритник и да я застрелям, но аз знаех, че това не беше безопасния начин да разиграя този малък театър. Когато я убиех, трябваше да съм сигурен, че нямаше да бъда обвинен.